Рут изскубна един плевел. Гърдите й се разтресоха. По тях имаше гъша кожа. Бях запленен. Тя ме погледна и очите ми се спряха на нейните точно навреме.
— И ти ли, Дейви?
— Моля?
— И ти ли гъделичкаше Мег?
— Не. Аз току-що дойдох.
Рут се усмихна.
— Не те обвинявам.
Подпря се на колене, след което се изправи и свали мръсните работни ръкавици.
— Къде е тя сега?
— Не знам — отвърна Дони. — Избяга навън.
— А Сюзън?
— В спалнята е.
— Тя видя ли всичко това?
— Да.
— Добре.
Рут прекоси моравата към къщата и ние я последвахме. На верандата избърса кльощавите си ръце в роклята над бедрата си. Дръпна шала, който задържаше късата й кестенява коса прибрана и я пусна да падне свободно.
Реших, че имам около двайсет минути, преди майка ми да се върне от магазина, така че влязох вътре. Последвахме Рут в спалнята. Сюзън седеше точно там, където я бяхме оставили и разглеждаше списание. Беше отворено на страници със снимки на Лиз и Еди Фишър от едната страна и Деби Рейнолдс от другата. Еди и Лиз изглеждаха щастливи, усмихнати. Деби имаше посърнал вид.
— Сюзън? Къде е Мег?
— Не зная, госпожо. Излезе.
Рут седна до нея на леглото. Потупа я по ръката.
— Казаха ми, че си видяла какво се е случило тук. Така ли е?
— Да, госпожо. Джафльо пипна Мег и тя го удари.
— Пипна я?
Сюзън кимна и постави ръка върху кльощавия си гръден кош, сякаш се кълнеше във вярност пред знамето.
— Тук — поясни малката.
Рут просто я гледаше за момент. След което продължи:
— И ти опита ли да я спреш?
— Да спра Мег?
— Да. Да не удари Ралфи.
Сюзън изглеждаше объркана.
— Не можех. Стана прекалено бързо, госпожо Чандлър. Джафльо я пипна и Мег веднага го плесна.
— Трябваше да опиташ, скъпа — тя отново я потупа по ръката. — Мег ти е сестра.
— Да, госпожо.
— Да удариш някого по лицето може да доведе до много неща. Можеш да не уцелиш и да му спукаш тъпанчето, да му извадиш окото. Това е опасно поведение.
— Да, госпожо Чандлър.
— Рут. Казах ти. Рут.
— Да, Рут.
— А знаеш ли какво означава мълчаливо да одобряваш действията на човек, който върши такива неща?
Сюзън поклати глава.
— Означава, че ти също си виновна, въпреки че не си направила нищо конкретно. Ти си нещо като съучастник. Разбираш ли ме?
— Не знам.
Рут въздъхна.
— Нека ти обясня. Ти обичаш сестра си, нали?
Сюзън кимна.
— И понеже я обичаш, би й простила подобно нещо, нали? Като да удари Ралфи?
— Тя не искаше да го нарани. Просто се ядоса.
— Разбира се. Така че ти би й простила, нали?
— Ъхъ.
Рут се усмихна.
— Ето точно тук ти е грешката, скъпа! Точно това те прави неин съучастник. Онова, което тя е направила, не е било правилно, било е лошо държание и това, че ти й прощаваш само защото я обичаш, също не е хубаво. Трябва да престанеш с това симпатизиране, Сузи. Няма значение, че Мег ти е сестра. Правилното си е правилно. Запомни го, ако искаш да се оправяш в живота. А сега се смъкни от тази страна на леглото, вдигни си роклята и си свали гащите.
Сюзън я гледаше. Замръзнала, с широко отворени очи.
Рут стана от леглото. Свали колана си.
— Хайде, скъпа — подкани я тя. — За твое собствено добро е. Трябва да те науча за съучастничеството. Виждаш ли, Мег не е тук за своя дял. Така че ти ще си го получиш и за двете. Твоят дял е задето не си казала на Мег да спре — сестра или не. Правилното си е правилно. Нейният дял е, задето изобщо е направила подобно нещо. Така че сега ела тук. Не ме карай да те влача.
Сюзън просто я зяпаше. Изглеждаше, сякаш не можеше да помръдне.
— Добре — реши Рут. — Неподчинението е отделен въпрос.
Пресегна се и здраво — макар и не точно по начин, който бихте нарекли груб — хвана Сюзън за ръката и я дръпна от леглото. Тя започна да плаче. Шините на краката й изтракаха. Рут я обърна с гръб към себе си и лице към леглото и я наведе; След което вдигна задната част на набраната й червена рокля и я затъкна в коланчето й.
Уили изсумтя и се засмя. Рут го стрелна с поглед.
Тя свали надолу белите памучни гащички на момичето, чак до шините около глезените му.
— Ще ти дадем пет за съучастничество, десет за Мег. И пет за неподчинение. Двайсет.
Сюзън вече наистина плачеше. Чувах я. Наблюдавах потока сълзи, който се стичаше по бузата й. Внезапно се почувствах засрамен и започнах да се измъквам назад към вратата. Импулс от Дони ме наведе на мисълта, че и той искаше да направи същото. Но Рут явно ни бе видяла.