Направих го. Намерих кибрит и петсантиметров остатък от свещ.
— Откъде…?
— Отмъкнах го от Рут.
Запалих свещта. Меденото й сияние изпълни убежището. Почувствах се по-добре.
Докато не видях Мег.
Докато и двамата не я видяхме.
Тя лежеше по гръб, покрита до кръста със стар, тънък, мръсен чаршаф, който бяха хвърлили върху нея. Гърдите и рамене й бяха голи.
Имаше натъртвания навсякъде. Изгарянията й се бяха отворили и от тях изтичаше течност.
Дори в съня й мускулите на лицето й се бяха стегнали от болка. Тялото й трепереше.
Написаното проблясваше.
ЧУКАМ СЕ ЧУКАЙ МЕ
Погледнах Сюзън и видях, че се кани отново да се разплаче.
— Обърни се — помолих.
Защото беше зле. Всичко бе много зле.
Но най-лошото беше не онова, което й бяха направили, а това, което Мег сама си причиняваше.
Ръцете й бяха извън чаршафа. Тя спеше.
А мръсните, нащърбени нокти на ръката й работеха непрестанно и дълбоко от левия й лакът чак до китката.
Мег разкъсваше белега.
Опитваше се да го отвори.
Тялото, насилвано и пребивано, най-накрая се обръщаше против себе си.
— Не гледай — поръчах.
Свалих си тениската и успях да отхапя и разкъсам подгъва отдолу. Откъснах две ленти. Махнах пръстите на Мег от белега. Стегнато увих лентите два пъти около ръката й. След това ги завързах и отгоре, и отдолу. Вече не можеше да направи кой знае какво.
— Добре.
Сюзън плачеше. Беше видяла. Достатъчно, за да разбере.
— Защо? — изхлипа тя. — Защо прави така?
— Не знам.
Но знаех, донякъде. Почти можех да почувствам гнева на Мег към нея самата. Задето се е провалила. Задето не е успяла да се освободи, задето е предала себе си и сестра си. Може би дори заради това, че е човек, на когото може да му се случи нещо такова изобщо. Затова че му е позволила да се случи и се е надявала, че някак ще го преживее.
Не беше честно, нито правилно да се чувства така, но смятах, че я разбирам.
Тя се бе подлъгала и сега здравият й разум се ядосваше на себе си. Как можах да съм толкова глупава? Почти сякаш си заслужаваше наказанието. Беше се подлъгала да повярва, че Рут и останалите са хора по същия начин, по който тя бе човек, и съответно нещата можеха да стигнат само донякъде. Само донякъде. А това не беше вярно. Те изобщо не бяха същите. Вече го бе осъзнала. Твърде късно.
Видях пръстите й да опипват белега.
През плата се просмукваше кръв. Все още не твърде много. Но усетих странната тъжна ирония от осъзнаването, че в края на краищата може би ще се наложи да използвам тениската, за да я вържа пак в някакъв момент с цел да я предпазя.
Горе звънна телефонът.
— Вдигни — чух да се провиква Рут.
Стъпки прекосиха стаята. Долових гласа на Уили, след това пауза и после гласа на Рут, който приказваше по телефона.
Чудех се кое време е. Погледнах малката свещ и се запитах колко ли ще издържи.
Ръката на Мег падна от белега.
Тя си пое въздух и простена. Клепачите й запърхаха.
— Мег?
Тя отвори очи. Те бяха станали стъклени от болка.
Пръстите й се върнаха на белега.
— Недей — спрях я. — Не прави така.
Мег ме погледна, първоначално без да ме разбира. След това махна ръката си.
— Дейвид?
— Да. Аз съм. И Сюзън е тук.
Сюзън се наведе напред, за да може да я види и крайчетата на устата на Мег се вдигнаха нагоре в най-блед призрак на усмивка. Но дори това изглежда й причиняваше болка.
Тя изстена.
— О, Боже. Боли.
— Не мърдай — казах й. — Знам, че боли.
Придърпах чаршафа до брадичката й.
— Има ли нещо… нещо, което да искаш да…?
— Не — простена тя, — просто ме остави да… О, Боже.
— Мег? — обади се Сюзън.
Трепереше. Пресегна се през мен, но не можа да я достигне.
— Съжалявам, Мег. Съжалявам. Съжалявам.
— Всичко е наред, Суз. Опитахме. Наред е. Всичко е…
Почти можеше да усетиш изпепеляващата болка, която минаваше през нея.
Не успявах да измисля какво да направя. Продължавах да гледам свещта, сякаш светлината щеше да ми подскаже нещо, но тя не го направи. Нищичко.
— Къде… къде са те? — попита Мег.
— Горе.
— Там ли ще останат? Нощ… ли е?
— Почти. Горе-долу време за вечеря. Не знам. Не знам дали ще останат.
— Не мога… Дейвид? Не мога да издържам повече. Разбираш ли?
— Знам.
— Не мога.
— Почини си. Просто си почивай — поклатих глава.