После падна. Право на дюшека като торба без кости.
Потрепери още малко и накрая спря.
Протегнах се към масата за опора.
Рут просто стърчеше, вторачена в стената. Сякаш не вярваше, че Мег вече не стои там. Лицето й беше пепеляво бяло.
Дони и Уили също не помръдваха.
Тишината в стаята бе внезапна и необятна.
Дони клекна. Сложи ръка пред устните на Мег, след това на гърдите й.
— Тя… диша ли?
Никога не бях чувал Рут толкова плаха.
— Да. Леко.
Рут кимна.
— Покрийте я — каза. — Покрийте я. Закрийте я с нещо.
Кимна отново към никого конкретно, след което се обърна и прекоси стаята толкова внимателно и бавно, сякаш минаваше през натрошено стъкло. Спря на вратата, за да се окопити. После си тръгна.
И останахме само ние, децата.
Уили помръдна първи.
— Ще взема одеяла — промърмори.
Ръката му беше на лицето и покриваше окото му. Половината му коса бе изгоряла.
Но вече никой не изглеждаше ядосан.
Огънят пред масата все още тлееше, изпращайки нагоре струйки дим.
— Майка ти се обади — измънка Дони.
Гледаше към Мег.
— А?
— Майка ти — повтори. — Обади се. Искаше да знае къде си. Аз вдигнах. Рут говори с нея.
Не беше нужно да питам какво й бе казала. Не ме бяха виждали.
— Къде е Джафльо?
— Вечеря при Еди днес.
Вдигнах шината и я занесох на Сюзън. Не мисля, че разбра или че й пукаше. Гледаше към Мег. Уили се върна с одеялата. Огледа всички ни един по един, след което ги хвърли на пода, обърна се и излезе.
Чухме го как стъпва тежко по стълбите.
— Какво ще направиш, Дони? — попитах.
— Не знам — отвърна той.
Гласът му звучеше плосък и разсеян, смаян — сякаш него бяха ритали в главата, а не мен.
— Тя може да умре — натъртих. — Тя ще умре. Освен ако не направиш нещо. Няма кой друг. Знаеш го. Рут няма да направи нищо. Уили също.
— Знам.
— Тогава направи нещо.
— Какво?
— Нещо. Кажи на някого. На ченгетата.
— Не знам — поклати глава той.
Вдигна едно от одеялата от земята и покри Мег така, както Рут му бе казала. Зави я много нежно.
— Не знам — повтори.
Отново поклати глава. След което се обърна.
— Трябва да тръгвам.
— Остави ни работната лампа, а? Поне това направи. За да можем да се грижим за нея.
Изглежда го обмисляше за момент.
— Да. Добре — съгласи се накрая.
— И малко вода? Парцал и малко вода?
— Добре.
Излезе в мазето и чух течаща вода. Върна се с кофа и няколко парцала за прах и ги сложи на пода. След това закачи работната лампа за куката на тавана. Не ни погледна. Нито веднъж.
Пресегна се към вратата.
— Ще се видим — каза.
— Да — отвърнах. — Ще се видим.
После той затвори вратата.
Дългата, мразовита нощ се точеше бавно.
Нямаше повече посещения от горе.
Къщата бе тиха. Слабо долавяхме радиото, което работеше в стаята на момчетата, песента на Евърли — "Всичко, което трябва да направя, е да мечтая" и "Твърдоглавата жена" на Елвис. Всяка песен ни се присмиваше.
Досега майка ми сигурно беше откачила. Можех да си я представя как звъни във всяка къща в квартала, за да провери дали съм там, на палатка или просто съм останал да пренощувам при някого, без да й кажа. След което баща ми щеше да се обади в полицията. Продължавах да очаквам това официално звучащо почукване на вратата. Не разбирах защо още не са дошли.
Надеждата се превърна в безсилие, безсилието в гняв, гневът в тъпо смирение. След което цикълът започна отново. Нямаше нищо друго за правене, освен да чакам и да мия лицето и челото на Мег.
Тя имаше треска. Задната част на главата й лепнеше от засъхваща кръв.
Потъвахме в сън и се будехме отново.
Умът ми постоянно въртеше някоя мелодия или реклама. "Използвайте Аякс! Пенещият се препарат за почистване-да-да-да-да-да-да-дъм. Пратете мръсотията в канала-да-да-да-да-да-да-дъм. През реката, през гората… реката и гората… реката и гората…" Не можех да се хвана за нищо. Обаче не можех и да пусна нищо.
Понякога Сюзън започваше да плаче.
Понякога Мег леко помръдваше и стенеше.
Бях щастлив в тези моменти. Това значеше, че е жива.
Събуди се два пъти.
Първия път, когато го направи, прокарвах парцала по лицето й и тъкмо щях да спра за малко, тя отвори очи. Едва не го изпуснах, толкова бях изненадан. Бързо го скрих зад гърба си, защото беше порозовял от кръв и не исках Мег да види. Някак идеята за това наистина ме тревожеше.