Никога вече не видях никой от тях. Поне не лично.
Известно време си пишех със Сюзън. Костите й заздравяха. Харесваше приемните си родители. Бе успяла да създаде няколко приятелства. След което спря да пише. Не попитах защо. Не я винях.
Родителите ми се разведоха. Баща ми се изнесе от града. Виждах го рядко. Мисля, че се срамуваше от мен накрая. И него не виня.
Завърших училище в долните нива на класа си, което не изненада никого. Постъпих в колеж за шест години, прекъснат от две години в Канада, за да избегна повиквателната за военна служба и излязох с магистърска степен по бизнес. Този път завърших трети в курса си. Което бе голяма изненада за всички.
Намерих си работа на Уолстрийт, ожених се за жена, която срещнах във Виктория, разведох се, отново се ожених и пак се разведох година по-късно.
Баща ми почина от рак през 1982-ра. Майка ми получи инфаркт през 85-а и умря на кухненския под до мивката си, вкопчила се в стрък броколи. Дори накрая, сама и без да има за кого да готви, бе запазила навиците си за полезно хранене. Човек никога не знае кога Депресията пак ще се върне.
Прибрах се у дома с Елизабет, годеницата ми, за да продам къщата на майка ми и да уредя имуществото й. Двамата с Елизабет преровихме струпаните реликви от четирийсетгодишния й живот там. В един роман на Агата Кристи намерих неосребрени чекове. Открих писма, които бях писал в колежа, и рисунки с пастели, които бях рисувал в първи клас. Попаднах на покафенели от годините изрезки от вестници за баща ми, как отваря "Орлово гнездо" или получава тази или онази награда от Киуанис, Ротари или ВЧВ.
Намерих изрезки и за смъртта на Меган Локлин и Рут Чандлър.
Некролози от местния вестник.
Този на Мег беше кратък, почти болезнено кратък, сякаш животът, който бе живяла, едва се броеше.
ЛОКЛИН — Меган, 14, дъщеря на покойния Даниел Локлин и покойната Джоан Хейли Локлин. Сестра на Сюзън Локлин. Църковната служба ще се проведе в погребален дом "Фишър", Оукдейл Авеню 110, Дармдейл, Ню Джърси, събота, от 13:30 ч.
Този на Рут беше по-дълъг:
ЧАНДЛЪР — Рут, 37, съпруга на Уилям Джеймс Чандлър, дъщеря на покойния Андрю Пъркинс и покойната Барбара Браян Пъркинс. Тя оставя след себе си съпруга и синовете си Уилям младши, Доналд и Ралф. Църковната служба ще се проведе в погребален дом "Хопкинс", Вали Роуд 15, Фармдейл, Ню Джърси, събота, от 14:00 ч.
По-дълъг, но все така празен.
Погледнах изрезките и осъзнах, че службите им са били само през половин час в един и същи ден, в погребални домове само на около шест или седем пресечки един от друг. Не бях присъствал на нито една. Не можех да си представя кой бе отишъл.
Гледах през прозореца на всекидневната към къщата отсреща. Майка ми ми беше казала, че сега там живеела млада двойка. Бе ги нарекла мили хора. Без деца, но се надявали. Щели да павират вътрешния двор веднага щом съберели пари.
Следващата изрезка беше снимка. Снимка на млад, добре изглеждащ мъж с къса кестенява коса, широко отворени очи и глуповата усмивка.
Изглеждаше ми познат.
Разгърнах изрезката.
Беше брой на "Нюарк Стар Леджър" с дата пети януари 1978 г. Заглавието гласеше: "Мъж от Манаскан обвинен в убийство" и статията разказваше как мъжът на снимката е бил арестуван на 25-и декември заедно с неидентифицирано непълнолетно лице във връзка с убийството и изгарянето на две тийнейджърки: Патриша Хайсмит, 17, от Манаскан и Дебра Коен, също на 17, от Асбъри Парк.
И при двете момичета имало следи от сексуално насилие и въпреки че и двете били прободени с нож многократно, причината за смъртта им била изгаряния. Били полени с бензин и запалени в изоставена нива.
Мъжът на снимката беше Джафльо.
Майка ми изобщо не ми бе казала. Погледнах към снимката и си помислих, че има поне една добра причина за това — можеше да надникна във вестника и да видя снимката.
На двайсетгодишна възраст Джафльо толкова много бе заприличал на Рут, че чак беше плашещо.
Като всички останали изрезки, и тази беше пъхната в стара кутия от риза и прибрана на тавана. Ръбовете й бяха сухи, кафяви и ронливи. Но забелязах нещо по края. Вгледах се и разпознах почерка на майка ми. Беше писала с молив, който бе избледнял, но все още се четеше.