— Ако ще викаш, усили радиото! — извика мъжът.
Пол чу потропване на женски токчета по пода. Радиото се усили толкова, че от бумтящите ниски тонове момчето се почувства като затворено в барабан.
— А сега — гъгнеше водещият, — поздрав за Кейти и Фред! За Нанси от Боб, защото смята, че тя е страхотна! За Артър от един човек, който го обожава, макар и далеч от него за цели шест седмици! Свири оркестърът на Глен Милър и вечното парче „Звезден прах“! Ако имате желание, обадете се! Търсете нощната птица Сам, царят на вашите желания!
Музиката заля къщата — направо я разлюля.
У съседите се тръшна врата. После някой почна да чука на нея.
Пол отново погледна в микроскопа — там нямаше нищо. По кожата му пролази сковаващо усещане. Даваше си сметка, че мъжът и жената ще се избият, ако той не ги възпре.
Заудря с юмрук по стената.
— Господин Харгър! Престанете! Господин Харгър, спрете!
— За Оли от Лавиния! — отвърна му нощният Сам. — За Рут от Карл, който никога няма да забрави миналия вторник! За Уилбър от Мери, която е самотна тази вечер! Чуйте парчето „Какво правиш с моето сърце?“
В краткия миг на радиопаузата у съседите се счупи нещо порцеланово. После музиката като вълна заля отново всичко.
Пол стоеше до стената и трепереше от безпомощност.
— Господин Харгър! Госпожо Харгър! Моля ви!
— Помните ли телефона? — намеси се нощният Сам. — Едно, три, хиляда!
Замаян Пол отиде до апарата и избра номера.
Обади се телефонистката.
— Свържете ме моля със Сам от нощното шоу — настойчиво каза момчето.
— Ало! — в слушалката прозвуча гласа на водещия — ядеше нещо и говореше с пълна уста. Чуваше се и оригинала на нежната музика, от която кънтеше съседния апартамент.
— Мога ли да поръчам един поздрав? — попита Пол.
— Може, разбира се — отвърна Сам. — Стига да не сте от някоя забранена организация!
Пол се замисли за миг.
— Не, сър, не съм.
— Давай!
— От господин Лемуел Харгър за госпожа Харгър — рече Пол.
— Какво е съобщението? — попита Сам.
— Обичам те — отвърна Пол. — Да се сдобрим и да започнем отначало.
Женският глас беше толкова пронизителен и изпълнен със страст, че проби шума на радиото и дори Сам го чу.
— Момче, да нямаш проблеми? — попита водещият. — Вашите ли се карат?
Пол се боеше, че Сам ще затвори, ако разбере, че не е кръвен роднина със семейство Харгър.
— Да, сър — отвърна Пол.
Сам се развълнува.
— Добре, моето момче — рече той дрезгаво. — Ще направя, каквото мога. Току виж свърши работа. Веднъж така спасих един от самоубийство.
— Как го направихте? — обнадежден попита Пол.
— Той се обади и каза, че ще си тегли куршума — отвърна водещият, — а аз му пуснах „Птицата на любовта“.
Сам затвори.
Пол също остави слушалката. Музиката спря и след миг, косата на момчето просто настръхна. За първи път той усещаше фантастичната скорост на модерните комуникации. Тя просто го смая.
— Приятели! — рече Сам. — Знам, че всеки от нас понякога се чуди какво, по дяволите, прави с живота, който Всевишният му е отредил! Сигурно ви се виждам странен, защото обикновено си давам весел вид, независимо какво чувствам вътре. Но и аз често недоумявам! После сякаш дочувам някакъв ангел, който ми нашепва „Давай, Сам, давай!“. И сега се случи нещо подобно…
— Приятели — продължи водещият. — Помолиха ме да сдобря един мъж и една жена с чудото на радиото! Няма смисъл да се майтапим с брака! Не е цвете за мирисане! Има възходи и падения. Но понякога не се вижда път напред!
Пол се смая от мъдростта и внушителността на Сам. Сега гърмящото радио беше тъкмо на мястото си, защото водещият говореше така, сякаш бе дясната ръка на Бога.
Когато той замълча за миг, Пол усети, как в съседната стая настъпи тишина. Чудото вече действаше!
— Човек с моята професия трябва да е наполовина музикант, наполовина философ, малко психиатър и електроинженер! И ако съм научил нещо от съвместната си работа с вас, прекрасни мои слушатели, то е, че човек трябва да потиска гордостта и егоцентризма си, за да няма повече разводи!
Отвъд стената се чу пламенно гукане. В гърлото на Пол заседна буца при мисълта за опасното дело, което вършат със Сам.
— Приятели! — продължи водещият. — Толкова за любовта и брака! Повече не е и нужно! А сега… за госпожа Харгър с много любов от господин Лемюел Харгър! И с пожелание да се сдобрят и да започнат отначало… пее Ърта Кит. „Някой открадна сватбената камбана“!