Выбрать главу

Артър Конан Дойл

Съсекският вампир

Холмс прочете едно пристигнало с последната поща съобщение, после ми го подаде със сухото покашляне, което при него обикновено заменяше смеха.

— Май досега не бяхме попадали на такава смесица от съвременна трезвост и средновековно бълнуване, от практичност и развихрено въображение. Ти какво ще кажеш, Уотсън?

Прочетох следното:

46, Олд Джъри

19 ноем.

Относно: Вампирите

Сър,

Нашият клиент, господин Робърт Фъргюсън от Фъргюсън и Мърхед, търговци на чай от Майнсинг лейн, се обърна към нас във връзка с особен случай, свързан с вампиризъм. Тъй като фирмата ни е специализирана изключително в оценката на машинно оборудване, материята излиза от компетентността ни. По тази причина препоръчахме на господин Фъргюсън да се обърне към Вас. Помним успешно разрешения от Вас случай с „Матилда Бригс“.

Приемете нашите най-добри чувства:
Морисън, Морисън и Дод

— Матилда Бригс не е име на девойка — припомни си Холмс, — а на кораб, споменаван във връзка с гигантския плъх от Суматра, но на тази история още не й е дошло времето да бъде разгласена. Но какво общо имаме ние с вампирите? И с тях ли ще започнем да се занимаваме? Няма нищо по-лошо от бездействието, но тук май се опитват да ни въвлекат в приказка от Братя Грим. Пресегни се, Уотсън, и виж какво имаме на буква „В“.

Смъкнах от полицата големия справочник, подреден по азбучен ред. Холмс го подпря на коляно и любовно заразглежда записките за отминали случаи, смесени с изрезки от вестниците за любопитни факти.

— Вандербит и Йегман… — зачете той. — Отровният варан. Вигър, хамърсмитското чудо. Виктор Линч фалшификаторът. Витория, хубавицата на цирка. Влечуги. Воаяжът на „Глория Скот“ — лоша работа, — ти май писа нещо за случая, Уотсън, за съжаление не мога да те поздравя за резултата… Хе-хе! Добрият стар справочник. Закъде сме без него! Чуй това, Уотсън — Вампиризъм в Унгария! Ето пак: Вампири в Трансилвания — и той нетърпеливо прелисти страницата, но като огледа набързо справката, разочаровано захвърли дебелата папка. — Глупости, Уотсън, глупости! Какво ни интересуват разхождащи се трупове, които трябва да мушкаш с кол в сърцето, за да мируват в гробовете? Чиста проба безумие!

— Май не е задължително вампирът да е мъртвец — вметнах. — И живо същество може да смуче кръв. Чел съм например за застаряващи особи, които пият кръв от младежи, та да съхранели младостта си.

— А, да, в една от изрезките се говори и за това суеверие. Нас обаче такива басни не ни интересуват. Ние сме трезвомислещи хора, стъпили здраво на земята, и това не бива да се забравя. Дори в съвременния свят понякога се случват странни неща, но за призраци все пак няма място. Не мисля, че трябва да вземаме господин Робърт Фъргюсън насериозно. Това писмо сигурно е от него и то може би ще изясни по-точно причината за безпокойството му.

И Холмс отвори писмото, останало досега незабелязано. Зачете го със снизходителна усмивка, която скоро помръкна. Известно време той остана съсредоточен в мислите си с писмото, увиснало от тънките му пръсти. По някое време се сепна от унеса.

— Чийсмънс Ламбърли. Къде се намира Ламбърли, Уотсън?

— В Съсекс, южно от Хоршъм.

— А, не е много далеч! А Чийсмънс?

— Бил съм там, пълно е със стари къщи и всички носят имената на хората, които са ги строили преди век. Одлис, Харвис, Керитънс, човекът си отива, но домът запазва името му.

— Точно така — хладно промърмори Холмс. Когато получеше нова информация, той бързо и прецизно я подреждаше в ума си, като рядко се сещаше да поблагодари на този, който го бе осветлил. Това бе част от гордия му самоуверен характер. — Май ще трябва да понаучим повечко за Чийсмънс Ламбърли, преди да отидем там. Писмото, както и предполагах, е от Робърт Фъргюсън. Между другото той твърди, че те познава.

— Мен!?

— Най-добре сам да го прочетеш — и ми го подаде.

Най-отгоре бе споменатият вече адрес, а писмото гласеше следното:

Уважаеми господин Холмс,

Адвокатите ми препоръчаха да се обърна към Вас. Случаят е от твърде деликатно естество, трудно е да бъде обсъждан открито и засяга приятел, от чието име съм упълномощен да действам. От около пет години джентълменът е женен за дъщеря на перуански търговец, с когото се е запознал във връзка със служебните си дела. Дамата е истинска красавица, но чуждестранният й произход и религия са започнали да създават известни пречки в общуването им. С времето той охладнява и започва да мисли, че бракът им е бил грешка. Открива, че характерът й има тъмни страни, които той никога няма да опознае и да проумее. Най-болезненото е, че тя си остава любящата и предана във всяко отношение съпруга, каквато всеки мъж би желал да има.