— Джаки!
— Наблюдавах го преди малко, докато милвахте бебето. Лицето му ясно се отразяваше в стъклото на прозореца, а полуспуснатият му капак осигуряваше идеален фон. Рядко съм виждал изписани на човешко лице подобна ревност и животинска омраза.
— Моят Джаки!
— Трябва да го приемете, Фъргюсън. Още по-болезнено е, че го е движила изкривената му, прекомерна любов към вас и вероятно към покойната му майка. Душата му е обсебена от всепоглъщаща омраза към прекрасното детенце — здраво и хубаво, то е пълна противоположност на неговата болнавост.
— Господи! Всемогъщи Боже, не е възможно!
— Казах ли истината, госпожо?
През цялото време жената бе ридала с лице, заровено във възглавницата, но сега вдигна глава и се обърна към съпруга си:
— Как можех да ти кажа, Боб? Истината щеше да те съкруши. Изчаквах, не исках да я научиш от мен. Когато този джентълмен, който, изглежда, притежава магическа сила, ми писа, че знае всичко, почувствах облекчение.
— Мисля, че едно пътуване по море за около година ще се отрази добре на мастър Джаки — каза Холмс, докато се изправяше. — Само още едно нещо остана неизяснено, госпожо. Напълно разбирам отношението ви към мастър Джаки. Майчинското търпение си има предел, но как се осмелихте да оставите детето си тези последни два дни?
— Казах на госпожа Мейсън. Тя знаеше.
— И аз си помислих същото.
Фъргюсън се бе строполил на леглото, разтърсван от ридания.
— Мисля, че нямаме повече работа тук, Уотсън — прошепна ми Холмс. — Ако подхванеш преданата Долорес за единия лакът, аз ще поема другия… Мисля, че трябва да ги оставим сами, за да се разберат — довърши той, след като затвори вратата след себе си.
Добавил съм още нещо, свързано с този случай — отговор на писмото, с което започна разказът. Ето съдържанието му:
Улица „Бейкър“
21 ноември
Относно: Вампирите
Уважаеми Господа,
В отговор на писмото Ви от 19-и този месец мога да Ви уверя, че се запознах със случая на Вашия клиент Робърт Фъргюсън от Фъргюсън и Мърхед, търговци на чай, Майнсинг лейн, и той приключи със задоволителни резултати. С благодарност за проявеното доверие.