— А за мен си струва куршума.
— Какво? Защо?
— Просто… ако нещо се случи с Престън Уайтуей, ще наследиш империята му.
— Не искам империята му. Искам просто да летя и да спечеля състезанието. — Тя се взря в лицето му и добави: — И да съм с теб.
— Предполагам, че трябва да съм благодарен, че още чувстваш това.
— Какво ще се случи с Престън?
— О, сега господин Уайтуей е „Престън“?
— Не мога да наричам съпруга си „господин Уайтуей“.
— Така е, предполагам.
— Марко, какво има? Какво се опитваш да кажеш?
— Просто се чудя, ще продължаваш ли да ми помагаш?
— Разбира се… Какво имаше предвид, ако нещо се случи с Престън?
— Нещо като Хари Фрост, болния от ревност твой бивш съпруг, да убие новия ти съпруг.
— Какви ги говориш?
Марко се пресегна към нея и вдигна ръкава на блузата й, за да й покаже собствената й превързана ръка.
— Нищо, което да не знаеш за Фрост.
38.
На карнавалното поле Домингез, на юг от Лос Анджелис, бяха опънати разноцветни шатри, които гъмжаха от хора, част от двеста и петдесетте хиляди зрители, стекли се, за да наблюдават пристигането на двамата останали участници в надпреварата за купата „Уайтуей“ и да ги изпратят към Фрезно на следващата сутрин.
Юстъс Уийд се беше поболял от страх — скоро щяха да го накарат да замърси горивото на Айзък Бел. Нямаше никакво желание да ходи на карнавал. Господин Бел обаче настояваше, че непрестанната работа не е здравословна за него. Подкрепи препоръката си с пет долара пари за харчене и заповед Юстъс да не връща никакво ресто. Един приятел на господин Бел, младеж на възрастта на Юстъс на име Даш, който висеше наоколо и още от Илинойс залагаше пари на състезанието, изпрати Юстъс от депото и му обеща да се срещнат пак там и заедно да се върнат при спомагателния влак.
Юстъс спечели едно мече, като преобърна няколко празни бутилки от мляко с топка за бейзбол. Тъкмо обмисляше дали да го изпрати на Дейзи по пощата, или да й го даде лично — сякаш имаше шанс нещата да завършат добре, когато беззъбият викач от павилиона му подаде наградата и му каза:
— Ти си, Юстъс. Утре сутрин. Сложи я в резервоара на Бел, точно преди да излети.
— Ами ако ме види?
— Направи го, докато пълниш резервоара, за да не види.
— Но е умен, не можете да си представите колко е умен. Може да ме види.
Беззъбият старец потупа Юстъс по рамото и каза:
— Слушай, Юстъс. Не знам за какво е цялата работа и не искам да знам. Знам само, че хората, които ми казаха да ти предам това съобщение са много, много лоши. Така че те съветвам, който и да е този тип Бел, по-добре да не те види.
На панаира имаше виенско колело. Изглеждаше високо двайсет метра и Юстъс се зачуди дали ще оставят Дейзи на мира, ако се качи най-горе и се самоубие.
Точно тогава се показа Даш.
— Какво е станало? Да не си загуби всички пари? Изглеждаш зле.
— Добре съм.
— Ей, спечелил си мече.
— За момичето ми.
— Как се казва?
— Дейзи.
— Ако се ожените, ще се казва Дейзи Уийд — пошегува се Даш, сякаш бе първият, сетил се за това. След това попита дали Юстъс е гладен и настоя да му купи наденичка и бира, които в устата на уплашения младеж имаха вкус на дървени стърготини и оцет.
Двама мъже с обветрени лица и непроницаеми погледи чакаха Айзък Бел пред хангарния вагон на „Орела“. Носеха шапки с клюмнали периферии, ризи с мръсни яки и широки, охлабени вратовръзки, както и палта, издути от оръжия. Един от мъжете държеше ръката си в превръзка, забележимо по-нова и бяла от ризата му — такава бе и превръзката на челото на другаря му. Детективите механици на Джозефина ги наблюдаваха изкъсо, а двамината отвръщаха с изпъчени гърди и начумерени лица.
— Помните ли ни, господин Бел?
— Григс и Ботъмли. Все едно сте се били с локомотив.
— Така и се чувстваме — призна Григс.
Бел се здрависа с тях, като протегна лявата си ръка на Ботъмли, за да пази другата му ръка. След това се обърна към детективите механици:
— Няма проблеми, момчета, това са Том Григс и Ед Ботъмли, жп детективи от „Садърн пасифик“.
Вандорнците веднага добиха презрителни изражения — железопътната полиция беше дъното на детективското поприще, докато Бел не добави:
— Ако помните катастрофата при Глендейл, те двамата разплетоха случая. С новини ли идвате?