— Дейзи е в безопасност?
— Дейзи е в безопасност. Сега ми кажи всичко. Бързо!
— Откъде знаете името й?
— Попитах те как се казва още в Топека. Ти ми каза и така потвърди това, което вече открихме в Чикаго. Градът е наш.
— Но… не можете да я наблюдавате завинаги.
— Няма и нужда. — Бел отново му показа рисунките. — Тези двамата ще се върнат в затвора „Джолиет“, за да доизлежат заслужените си двайсетгодишни присъди. Съдържателят ще прекрати настоящия си бизнес и ще отвори малка галантерия в Сиатъл, където ще се премести заради крехкото си здраве.
В един отдалечен къс скотовъдна земя между Лос Анджелис и Фрезно, западната част от маршрута „Садърн пасифик“, който летците трябваше да следват, се пресичаше с релсите на линията „Атчинсън, Топека & Санта Фе“. На същото място се пресичаха и местните по-къси железопътни линии, които обслужваха производителите на стафиди и животновъдите от долината Сан Хоакин. Това кръстовище от релси, стрелки и прелези беше толкова объркващо, че диспечерите и кондукторите го наричаха „змийския танц“. Организационният екип на състезанието беше маркирал верния път с голяма платнена стрелка.
Дейв Мейхю, телеграфистът на Хари Фрост, слезе от стълба и прочете превода от морзовата азбука.
— Джозефина води с много. Джо Мъд имал трудности да излети. Сега е заседнал в едно памуково поле в Типтън.
— Къде е спомагателният й влак? — попита Фрост.
— Движи се точно под нея?
— Къде е Айзък Бел?
— Диспечерът от Туларе чул двигателят му да насича, когато прелетели над него. Оттогава никой не го е виждал. Последният диспечер казва, че видял Джозефина сама.
— Къде е спомагателният влак на Бел?
— На страничен коловоз на север от Туларе — сигурно там е паднал.
Хари Фрост извади джобния си часовник и погледна колко е часа. Беше паднал точно навреме.
— Вземи колата — каза той на Мейхю.
Ако имаха късмет, Бел щеше да е мъртъв. Но най-малкото вандорнецът вече не беше опасност за плана на Фрост да свали Джозефина и да взриви спомагателния влак на Уайтуей.
Фрост се обърна към Стотс:
— Премести стрелката.
Майк Стотс изтича на линията, сгъна стрелката и я разгъна на северозапад, по късия маршрут, който водеше към ронливите хълмове, обрамчващи долината на запад. След това натисна ръчката, с която щеше да отклони и влака на Джозефина натам.
Дейв Мейхю качи един чисто нов „Томас Флайър“ на късата линия.
Фрост и Стотс се присъединиха към него и тримата поеха на северозапад.
39.
Айзък Бел чуваше само вятъра през укрепващите жици на крилете, докато планираше безмоторно в плавни кръгове. Под него крави и бикове пасяха кротко, а ято бели пеликани летяха спокойно — доказателство, че е безшумен като кондор.
От далечния Тих океан се задаваше буря, която бързо преодоляваше крайбрежните планини. Сянката на машината му се показваше и чезнеше, докато разпокъсани облаци, току скриваха слънцето. Бел маневрираше така, че да не позволи на сянката си да падне върху флайъра, който се носеше по релсите и оставяше голяма прашна диря зад себе си.
Във флайъра имаше трима мъже. Бел беше твърде високо, за да ги разпознае дори с бинокъла. Ала огромният мъж, прегърбен на задната седалка, както и това, което тримата бяха сторили със стрелката, му подсказваше, че това са Хари Фрост и неговите бандити.
Забеляза дирята, петнадесет километра след като последва стрелката при „Змийския танц“. Незабавно изключи шумния „Гном“. Джозефина бе на земята в безопасност, на петдесет километра зад него, и беснееше заради забавянето, въпреки официалната пауза, която Уайтуей направи, за да даде възможност на Бел да залови Фрост.
Бел се върна към кръстопътя и запали отново гнома. Когато видя дългата жълта лента на спомагателния влак на Джозефина, той се спусна току над него, задържа се на няколко метра над хангарния вагон — от него стърчаха въоръжени с пушки детективи — отново се обърна и поведе влака след колата на Фрост, издигайки се само на двестатина метра над локомотива.
След десет минути си мислеше, че трябва да са настигнали колата, но релсите бяха празни, а дирята я нямаше. Отпред се появи широко пресъхнало корито на поток, лека вдлъбнатина в терена, а релсите завиха успоредно на подножията на планините по брега. Дълъг рамков мост пресичаше коритото.