Мястото, откъдето бе дошъл изстрелът, бе почти същото, което бе предвидил детективът. Фрост беше при дърветата, на по-малко от триста метра под Бел. Сега обаче и той знаеше, че трябва да се оглежда.
Без предупреждение, Фрост се хвърли в действие и се провря през ниската растителност, тичайки към прикритието на долчинка, която на Бел му приличаше на входа на малък каньон. Фрост куцаше, както беше предположил Том Григс, но все пак изминаваше разстоянието със стряскаща скорост за толкова едър мъж. Бел стреля веднъж по него и пропусна. Вкара нов патрон в уинчестъра и застана прав, за да се прицели по-добре, преценявайки ефекта от усилващия се вятър и над двестате метра, които ги деляха, стреля пак.
Фрост размаха ръце. Пушката му излетя във въздуха. Беше твърде далеч, за да чуе вик, но Бел мислеше, че го е наранил тежко, преди да види как Фрост си взима падналата пушка от земята и изчезва в каньона.
Айзък Бел се затича по склона, като скачаше по тревните могилки и прескачаше купчини шума и камъни. Загуби почва под краката си, падна, претърколи се и отново скокна на крака, продължавайки да тича с уинчестъра в ръка.
По-скоро усети, отколкото видя движение в началото на каньона и се хвърли на земята. Над главата на Бел профуча куршум от пистолет. Детективът прибра пушката към гърдите си, претърколи се и се изправи, стреляйки — смъртоносна последователност от изстрели, която изтика Фрост назад.
По някаква причина Фрост не използваше марлина си. Бел предположи, че вероятно някой от изстрелите му я е повредил и затова сега Фрост разчита на по-леките оръжия. Бел влезе в каньона — не по-широк от къща. Входът беше скрит от храсталаци. Бел премина през тръните. Пукотът на пистолетни изстрели разкри местоположението на Фрост. Беше приклекнал и стреляше с автоматичния си револвер „Уебли-Фосбъри“, с който почти уби Арчи. Беше твърде далеч от Бел и затова кухите куршуми попадаха много далеч от целта и пръскаха трески във въздуха.
Бел натисна спусъка на уинчестър, но изстрел не последва. Пушката беше празна.
Фрост се втурна напред като бизон, стреляйки. Бел за пръв път имаше възможност да го погледне отблизо. Едното му око се белееше, одраскано от скални отломъци, които ремингтънът на Бел бе пръснал в лицето му при престрелката в чикагския арсенал. Улученото от Бел ухо приличаше на сдъвкано. Челюстта му беше разкривена от удара на Арчи. Ала здравото му око гореше като пожар, докато тичаше неумолимо като локомотив.
Бел се подпря на коляно, извади от ботуша си нож и го хвърли силно. Острието попадна в предмишницата на Фрост и смъртоносният „Уебли-Фосбъри“ се изплъзна от пръстите му. Още преди оръжието да падне на земята, Фрост извади с лявата си ръка пистолет.
Бел измъкна бързо браунинга си и стреля два пъти. Изстрелите проехтяха почти едновременно. Жилетката на Фрост спря и двата куршума на Бел. Единият от изстрелите на Фрост одраска бузата на детектива, а вторият мина през ръкава му. Пистолетът на Фрост заяде и той извади собствения си браунинг, много по-опасен от безполезното му досегашно оръжие.
Бел се затича право към него и с един изстрел изби браунинга от ръката на Фрост. Фрост замахна с мощно ляво кроше и опръска Бел с кръв от ранената си предмишница.
Бел пое част от силата на удара с рамото си. Ала ударът на великана го разтърси и го отхвърли към едно от дърветата. Пред очите на детектива замержеляха звезди. Ръцете му натежаха като олово. Усети втория удар на Фрост, пое го и отвърна без да съзнава точно какво прави, като се целеше в счупената челюст на Фрост.
Юмрукът му намери целта и гигантът се олюля. Фрост изсумтя от болка. Ала въпреки болката се завъртя и нанесе такъв удар на Бел, че го събори на земята. Фрост взе повредената си пушка и я вдигна към небето като стоманена тояга. Бел извади пистолета си от шапката.
— Пусни я! — каза той. — Мъртъв си!
Фрост замахна.
Бел натисна спусъка.
Ослепителна светлина и експлозия от звук, петдесет пъти по-силна от пистолетен изстрел, запрати пушката на десет метра встрани. Фрост беше проснат по лице на земята. На два метра от него Бел остана на крака — ушите му пищяха, а той гледаше изумен падналия си враг. Във въздуха се носеше миризма на обгорена плът. Лицето на Фрост беше черно, брадата му бе опърлена, а ризата и панталоните тлееха. Ботушите му бяха останали без подметки.
Погледът на Фрост гаснеше. Дишаше на пресекулки през почернели устни. Ала гласът му още беше силен и пълен с презрение.