— Още една причина да я убиеш?
— Марко знаеше, че бипланът на Стивънс няма да издържи. Трябваше му Джозефина, за да докаже, че летящите му машини могат да са и бойни машини.
Бел поклати глава.
— Тя иска само да лети.
— Дадох й шанс, а тя се обърна срещу мен. Заслужава смърт! — прошепна Фрост.
— Умираш с омраза на уста.
Айзък Бел с огромно облекчение намери Уолт да седи в дъжда и да се държи за главата.
— Все едно Джон Филип Соуса21 свири на парен орган в главата ми.
Бел му помогна да стигне до ролс-ройса. Качи се и той и подкара към моста. Уолт ругаеше при всяка неравност по пътя. Механиците бяха поправили долната част на „Орела“. Бел настани Уолт удобно във влака.
След това полетя към Фрезно, последната спирка преди Сан Франциско. Жълтата машина на Джозефина и червеният самолет на Джо Мъд бяха вързани на петдесет метра един от друг на разкаляната ливада. Джо Мъд се подпираше на патерици и се шегуваше с механиците, работещи по колесника на машината.
— Тежко приземяване, а? — попита Бел.
Мъд сви рамене.
— Само крака ми. Машината е наред. Като цяло.
— Къде е Джозефина?
— Тя и Уайтуей са в хотела наблизо. Ако бях на твое място, щях да стоя по-далеч.
— Какво има?
— Бурничко е.
Бел повика детективите механици на Джозефина, които носеха инструменти и части за Марко Челере.
Той клатеше глава, докато оглеждаше двигателя й.
— Наблюдавайте Челере внимателно. Не го допускайте до машината на Джо Мъд.
— Ами ако понечи да избяга? — попита Дашууд.
— Няма. Никъде няма да ходи, докато има шанс Джозефина да спечели.
После тръгна към хотела. Престън Уайтуей беше наел целия втори етаж от двуетажната сграда. Бел ускори крачка нагоре по стълбите, когато чу издателя да вика, колкото му глас държи. Почука силно и влезе. Уайтуей стоеше над Джозефина, която се беше свила на един от столовете и гледаше в килима.
Уайтуей видя Бел и вместо да попита какво е станало с Хари Фрост, извика:
— Налей й малко ум в главата! Теб може да те послуша!
— Какво има?
— Жена ми отказва да довърши състезанието.
— Защо?
— Не иска да ми каже. Може би на теб ще ти каже. Къде, по дяволите, ми е влакът?
— Току-що го докараха в депото.
— Ще съм си в Сан Франциско за края на състезанието.
— Къде е Мариан?
— Отиде при камерите си. — Уайтуей понижи глас до шепот, който въпреки това можеше да се чуе в съседния окръг. — Виж дали можеш да й налееш ум в главата, отхвърля възможността на живота си.
Бел му кимна в отговор.
Докато Уайтуей излизаше от стаята, погледна Бел сякаш за пръв път.
— Изглеждаш, все едно си се борил с гризли.
— Трябва да видиш другия.
— Сипи си едно уиски.
— Така мисля да направя.
41.
— Искаш ли? — обърна се Бел към Джозефина.
— Не.
Бел си сипа една чаша, гаврътна я бързо, отново я напълни и отпи малка глътка.
— Джозефина, какво каза на Марко, когато е поискал да отидеш с него в Северна Африка?
Тя вдигна очи от килима, ококорена.
— Откъде знаеш това?
— Предложил е същото на Хари Фрост.
— На Хари? Защо?
— Марко е искал от Фрост да убие новия ти съпруг.
Погледът на Джозефина се изпразни.
— Марко е по-лош от Хари — прошепна тя.
— Бих казал, че са горе-долу наравно. Какво му отговори, Джозефина?
— Отказах му.
Бел я наблюдаваше внимателно, а после продължи:
— Сигурен съм, че Марко мисли, че ще си промениш решението, когато станеш богата вдовица.
— Никога… Престън в опасност ли е?
— Хари Фрост е мъртъв.
— Слава богу… Мислиш ли, че Марко ще има смелостта да убие Престън без помощта на Хари?
Вместо да й отговори, Бел каза:
— Знам защо се отказваш от състезанието.
— Не, не знаеш.
— Защото Марко Челере, маскиран като Димитри Платов, е саботирал най-добрите от другите машини.