— Можеш ли да подходиш трезво?
— Разбира се!
— Последния път той те надви, Айзък?
Бел се усмихна студено.
— Надви мнозина по-опитни от мен. Включително и теб, Джо.
— Обещай да не забравяш това и ще ти дам задачата.
Бел пусна скоростния лост и посегна през резервоара на локомобила, за да сложи длан върху тази на шефа си.
— Имаш думата ми!
3.
— Нападна ме мечка — каза шерифът на Норт Ривър Джон Ходж, докато погледът на Айзък Бел обхождаше белязаното лице, безполезната му ръка и дървения му крак. — Бях водач, разхождах туристи за лов и риболов. След като се случи това с мечката, вече ставах само за полицейска работа.
— А мечката как се отърва? — попита Бел.
Шерифът се усмихна.
— Нощем през зимата се топля под кожата й. Радвам се, че попитахте — повечето хора дори не ме гледат в лицето. Добре дошли в Норт Кънтри, господин Бел. Какво мога да направя за вас?
— Според вас защо не открихте тялото на Марко Челере?
— По същата причина, поради която не откриваме никое тяло в клисурата. Пътят до долу е дълъг, реката е бърза и дълбока, а гладните животни са много — и във водата, и извън нея. Ако паднат в Норт, брой ги изчезнали завинаги.
— Изненадахте ли се, когато чухте, че Хари Фрост е застрелял Челере?
— Изненадах се.
— Защо? Знам, че и тук Фрост е бил познат с агресивния си нрав и то много преди да го затворят за убийството на шофьора му.
— Същата сутрин, когато икономът на госпожа Фрост съобщи за стрелбата, господин Фрост вече беше подал оплакване, че са откраднали пушката му.
— Дали е притежавал друга?
— Каза, че онази му била любимата.
— Дали не е подал фалшиво оплакване, за да не го заподозрете?
— Не знам.
— Открихте ли пушката?
— Намерили я няколко момчета, докато играели на релсите.
— Кога?
— Същия следобед.
— А дали Фрост не я пуснал там, когато е скочил на някой товарен влак?
— Никога не съм чувал богаташите да се возят по влаковете като бездомниците.
— Хари Фрост невинаги е бил богат — отвърна Бел. — На осем е избягал от сиропиталище в Канзас сити и с товарен влак е стигнал до Филаделфия. Така че умее това и насън.
— От тук минават много влакове… — провлече несигурно шерифът.
Бел смени темата.
— А какъв човек беше Марко Челере?
— Не знам.
— Никога ли не сте го виждал? Разбрах, че е пристигнал миналото лято.
— Стоеше си в лагера на Фрост и не се показваше много-много.
Бел погледна през прозореца към окаляната главна улица на градчето Норт Ривър. Бе топъл пролетен ден, но конските мухи хапеха, затова малцина се подаваха от къщите си. Настъпила бе „Калната седмица“, както я наричаше началникът на гарата — снеговете се топяха и превръщаха пръстта в кал до колене. Единственото, което несловоохотливият шериф беше казал, беше свързано с премеждията му с мечката. Сега Ходж мълчеше и Бел подозираше, че ако не измисли нещо, шерифът няма да продума повече.
— С изключение на съобщението от Джозефина Фрост — попита детективът, — какви доказателства имате за стрелбата.
— Челере е изчезнал. Господин Фрост — също.
— Но нямате преки доказателства?
Шериф Ходж отвори едно чекмедже, бръкна вътре и постави пет гилзи на бюрото.
— Намерих тези в края на поляната, точно където госпожа Фрост каза, че е видяла мъжа си да стреля.
— Може ли да ги огледам?
— Давайте.
Бел хвана с кърпичката си една от гилзите и я разгледа.
— 45–70.
— С такива стреля неговият „Марлин“.
— Защо не сте ги дал на областния прокурор?
— Не ми ги е поискал.
— А сетихте ли се да му ги споменете? — попита търпеливо Бел.
— Помислих, че с показаният на госпожа Фрост случаят му е готов.
— А има ли кой да ми покаже къде е станала стрелбата?
За изненада на Бел, Ходж скокна от стола и заобиколи бюрото, тропайки с дървения си крак.
— Ще ви заведа. По-добре да се отбием до магазина за малко евтини пури, за да отпъждаме конските мухи.
Шерифът на Норт Ривър и високият детектив поеха към планината с форда на Ходж. Изпод перифериите на шапките им се носеха облаци дим. Когато пътят свърши, Ходж прикачи дървен кръг към изкуствения си крак, за да не потъва в калта, и продължиха пеша. Около час се катереха по дивечови просеки, докато след една гъста групичка ели и брези не се откри широка поляна със сплъстена, покафеняла от зимата трева.