Айзък Бел се изправи, отупа прахта от костюма си и настъпи дланта на Сами, който посягаше за падналия револвер.
— Дръж се прилично! Приключихме!
Бел провери другия син и видя, че не е засегнал артерия — щеше да живее. Онзи, когото бе изритал, пъхтеше на пресекулки. Гледаше мрачно ту баща си и брат си, ту към надвесения над тях детектив. Пое си дълбоко въздух и простена:
— Излезе ти късметът!
Айзък Бел разтвори палтото си и показа пистолет „Браунинг“ в кобура на мишницата си.
— Не, синко, на теб ти излезе късметът.
— Друг пистолет? Защо не го използва?
— Господин Ван Дорн е скръндза.
— Какво?
— Агенцията има стриктни правила срещу разхищението на куршуми по безполезни порове като вас. Също така се опитваме да оставим поне един пор в съзнание, за да го разпитаме. Къде е Хари Фрост?
— Че що да ти казвам?
— Ако ми кажеш, няма да те предам на полицията. Ако не ми кажеш, татенцето ти се връща в затвора за нападение с огнестрелно оръжие, а вие двамата — в Елмайра9 за нападение с тояги. И мога да се обзаложа, че нюйоркските и чикагските престъпници не се обичате много-много.
— Момчетата не знаят къде е Хари — изстена Сами Спилейн.
— Ти обаче знаеш.
— Хари се покри. Защо да ми казва къде е, щом не иска никой да го намери?
— На теб би ти казал — със старателно изиграно търпение отговори Бел, — за да можеш да му помагаш с пари, с оръжия, с колеги — биячи… Къде е?
— На Хари Фрост не му трябват пари от мен. И „колеги — биячи“ не му трябват.
— Човек не може да бяга без помощ.
— Не схващаш, господин детектив. Хари има пари във всяка банка в страната. Проследиш ли го до Ню Йорк, ще си вземе пари от Охайо. Проследиш ли го дотам, ще се ръкува с някой касиер в Калифорния.
Бел наблюдаваше ранения гангстер с присвити очи.
Спилейн описваше беглец, който прекрасно разбира колко голяма и разпокъсана е Америка. От онези модерни престъпници, които дори агенция от национален мащаб като „Ван Дорн“ трудно можеше да проследи през щатски граници и десетки юрисдикции. Отбеляза си наум да накара всички местни офиси на „Ван Дорн“ в страната да разпространят снимката на Фрост до всеки управител на банка на територията им. Начинанието си беше обречено — банките бяха десетки хиляди, но все пак можеха да опитат.
— Сигурно има дружки навсякъде, а?
— Не „дружки“ в смисъл на „приятели“. Но хора, които му дължат услуги. Как мислиш се добрах дотук след затвора? Хари търсеше хора за помощ, когато ще му е нужна. Търсеше ги непрестанно. Още от първото вестникарче, което набих — от първия път, когато заработих в търговския му отдел — винаги съм можел да разчитам на Хари Фрост.
— Ако знае, че ще му помагаш, трябва да ти е казал накъде е поел. Къде е той?
— Тате не знае, господине! — ревнаха в хор синовете на Сами.
— Господин Фрост го беше страх да не го хвърлят пак в лудницата.
— На никой не каза накъде ще ходи.
Айзък Бел разбираше, че няма да стигне доникъде така.
— Как избяга Фрост?
— Скочи на влак.
Релсите през градчето Норт Ривър се движеха и на север, и на юг. На север бе Канада. На юг — Саратога, Олбъни, Бостън, Чикаго или Ню Йорк.
— На юг — попита Бел — или на север?
— Север.
Значи на юг. А и с непрестанните реклами на Джозефина и участието й в надпреварата, на Фрост му стигаше да си купи вестник, за да я открие.
— Още един въпрос — каза Айзък Бел. — Ако пак ме излъжете, ще ви тикна и тримата в затвора. Къде е Марко Челере?
Сами Спилейн и синовете му се спогледаха объркани.
— Италианецът? Как така къде?
— Така. Къде?
— Мъртъв е.
— Сигурни ли сте?
— Защо, по дяволите, ще бяга иначе Хари?
Бел се зае с въпросите, на които трябваше да намери отговор, за да залови Хари Фрост, преди да е наранил Джозефина.
Докато чакаше влака за Олбъни, той прати телеграма на Грейди Форър, вандорнския човек по проучванията в Ню Йорк, за да му даде информация какво е правил Хари Фрост след ранното си пенсиониране на тридесет и пет. Поиска също така да прегледа стари вестници за сватбено обявление, което може да хвърли светлина как са се запознали и оженили Джозефина и Фрост.
Прати телеграма и на Арчи Абът в Белмонт парк, където състезателите се събираха на двукилометровата вътрешна част на една писта за конни надбягвания. Поиска Абът да попита Джозефина кога и как се е запознала с Марко Челере.