— Двайсет? Шегуваш се. Човек може да спечели цяло състояние.
— Букмейкърите са преценили, че тя ще се изправи срещу най-добрите летци в Америка. Преценили са също, че европейците ще ни разкажат играта. Държат всички рекорди в подобни състезания.
Айзък Бел отиде да потърси букмейкър, който ще приеме залог от хиляда долара в полза на Джозефина.
Разбра, че само един приема толкова големи залози, и се упъти към Джони Мъсто, нисък и тантурест мъж на средна възраст, облечен с кариран костюм. Отблизо миришеше на скъп одеколон, какъвто Бел познаваше от бръснарницата на хотел „Плаза“. След забраната на конните надбягвания букмейкърските будки под трибуните бяха заменени от изложбена зала за коли, самолети и моторни лодки.
Мъсто се спотайваше току до нея, сред гората от стоманени подпори на трибуната. Говореше с най-чистия бруклински акцент, който Бел бе чувал извън някое водевилно представление.
— И кво? Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита Мъсто, който можеше веднага да познае частен детектив, когато го види.
— Напълно — отвърна Айзък Бел. — Всъщност, щом питаш, нека ги направим две хиляди.
— Твое си е погребението. Но нали няма проблем първо да те питам нещо?
— Какво?
— Нагласени ли са нещата?
— Нагласени? Това не е конно надбягване.
— Знам, бе, знам, че не е. Ама е състезание. Нагласени ли са нещата?
— Не са, разбира се. Надпреварата е под надзора на Американското аеронавтско общество. Честни са колкото е дълъг летният ден.
— Да бе, да, ама ей онова момиче е на Хари Фрост жена му.
— Вече няма нищо общо с него.
— Вярно?
Бел долови подигравката в гласа на мъжа. Сякаш Мъсто знаеше някаква шега, която Бел не знае.
— Какво искаш да кажеш с това, Джони?
— Не била с Хари. Що се мотае той наоколо тогава?
— Какво?! — Бел стисна ръката на Мъсто толкова силно, че букмейкърът трепна.
— Вчера видях един, дето беше същият като него.
Бел пусна ръката му, но го прикова с поглед.
— Колко добре познаваш Фрост?
Всички доказателства до момента сочеха, че човекът не е бил виждан от години на подобни публични събития.
Джони Мъсто се изпъчи гордо.
— Най-големите играчи идват при Джони Мъсто. Взимах залозите на господин Фрост, когато посещаваше Белмонт парк.
— Кога е било това?
— Де да знам. Преди четири години, май.
— Значи годината, когато хиподрумът е отворил?
— Да, май да. Повече ми се струва.
— Как изглеждаше той, Джони?
— Огромен тип, рамене като на бик. Пуснал си е брада, както на оня плакат там. — Кимна към плаката на „Ван Дорн“, където го бяха нарисували с брада. — Изглежда като на онази снимка? — Само дето му е пораснала цялата сива. Много по-дърт изглежда, отколкото преди.
— А защо тогава си сигурен, че е бил той?
— Мърмореше си, точно както преди. Блъскаше хора, все едно не са там. Ставаше целия червен без причина. Като суров бифтек червен. Точно както преди да го затворят при откачалниците.
— Ако си бил толкова сигурен, Джони, защо не го предаде, за да прибереш наградата? Пет хиляди долара са много пари, дори за букмейкъра, при когото залагат най-големите играчи.
Мъсто изгледа Бел невярващо.
— Господине, да си ходил на цирк?
— Цирк ли? За какво говориш?
— Питам, ходиш ли на цирк?
Бел реши да му угоди.
— Често. Като малък избягах от вкъщи, за да се присъединя към цирк.
— Слагал ли си си главата в устата на лъва?
— Стига, Джони! Ти си врял и кипял. Знаеш, че от „Ван Дорн“ пазим хората, които ни помагат.
— От Хари Фрост!? Не ме разсмивай!
8.
Над Белмонт парк се спусна нощ. Летците и механиците опънаха платнища върху самолетите си, за да пазят крилете от влага и завързаха машините за клинове от палатки, забити дълбоко в земята, в случай на силен вятър. След това тръгнаха към вагонния парк, за да си легнат. Някъде в далечината от една часовникова кула проехтяха единадесет удара.
На хиподрума всичко беше тихо. Изпод трибуната се показаха две сенки.
Братята Джонас бяха тръгнали от Бруклин с камион за лед и пристигнаха по светло, за да огледат терена. Сега, с луна и звезди, скрити от облаци, те вървяха смело в мрака. Пресякоха пистата и прескочиха вътрешното ограждение. Поеха към самолета на Джо Мъд, защото беше встрани от останалите и се виждаше лесно. Докато приближаваха обаче, чуха хъркане.