Бел установи със задоволство, че познава всички репортери. Засега само вестници на Уайтуей отразяваха надпреварата и така на Бел му бе по-лесно да ги следи. Когато и ако хората се ентусиазират достатъчно, беше му казал Престън, другите вестници щяха да са задължени да отразят събитието. Бел реши, че ще му мислят, като стигнат дотам. Междувременно Уайтуей се възползваше напълно от монопола си и репортерите му разказваха историята, точно както той я искаше. Американските летци бяха аутсайдерите претенденти, а най-големият от тях бе „Летящата любима на Америка“.
Един от репортерите от главния вестник „Инкуайърър“ водеше групичката и подвикна на Едисън Сидни Мартин:
— Ако английският шампион може да каже нещо на американските читатели, какво би било то?
— Нека най-добрият — мъж или жена, спечели.
Ръцете на летеца трепереха. Арчи явно беше прав.
Баронетът бе болезнено стеснителен. Като че ли разговор с няколко души го ужасяваше повече от летенето на километър над земята. Жена му Аби, красива брюнетка, стоеше до него и го подкрепяше, но все пак куражът му бе поразителен. Ръцете му трепереха, очите му се кокореха като на сърна пред фарове, но не отстъпваше.
Репортерът се престори на скептичен.
— Не може наистина да го мислите. Лондонските вестници тръбят пред целия свят, че се състезавате за Англия и за честта на Великобритания.
— Ние, британците, имаме нещо общо с американците в лицето на ентусиазираната си преса — отвърна баронетът. — Всъщност, бихте били прави, ако кажете, че съм наполовина американец, благодарение на огромното щастие да съм женен за прекрасната Аби. Не вярвам, че въздушната надпревара за купата „Уайтуей“ е боксов мач, където накрая остава само един. Всеки летец тук ще спечели от участието си. Ще добием познания как да строим по-добри летателни машини и как по-добре да ги управляваме.
Един мъж се представи като репортер от нюйоркско бизнес списание на Уайтуей и попита:
— Виждате ли бъдеще в гражданските полети?
— Дали хората ще плащат, за да летят? Бог знае кога ще видим „аеробуси“ с подобни възможности. Но само преди няколко минути видях едно търговско начинание, което може да ни послужи за добър урок. Докато прелитах над Гардън сити, на километър на север, и планирах надолу към Белмонт парк, забелязах една кола за превозване на стоки. Движеше се насам и работеше за издателската къща „Дабълдей, Пейдж и ко“. Как, ще ме попитате, съм видял за кого точно работи? Е, в допълнение към рекламните надписи отстрани, някой буден рекламен директор от щаба им в Гардън сити е погледнал към небето, пълно с летци от Белмонт парк, и е написал името на издателската къща и на покрива на автомобила, за да ни привлече вниманието.
Репортерите дращеха по бележниците си.
Баронетът добави:
— С мен успя. Може би част от бъдещето на полетите са легналите рекламни пана.
Айзък Бел се засмя заедно с всички останали. Дългото лице на Едисън Сидни Мартин се озари от облекчение, като на човек, пуснат предсрочно от затвора.
— Хей, Джозефина! — подвикна той.
Джозефина бързаше към жълтия си самолет, навела глава, надявайки се да се промъкне незабелязано.
Тя се спря, помаха на англичанина и след това приятелски подвикна на жена му:
— Здрасти, Аби!
— Ето, няма ли да ви е по-приятно да интервюирате хубава жена? — попита летецът.
Докато репортерите се обръщаха към Джозефина, той скочи във фармана си и извика напрегнато:
— Завърти го, Ръгс, бързичко!
Лайънъл Ръгс, главният му механик, завъртя перката. Двигателят захапа още от първия път и баронетът се издигна над тревата, а зад него се разстла син дим.
Айзък Бел закрачи бързо да препречи пътя на репортерите към Джозефина. Като нищо някой, който й мисли злото, можеше да сложи визитка на шапката си и да се присъедини незабелязан към групичката.
Арчи вече бе предвидил опасността. Преди да я достигнат журналистите, я обградиха детективи с тежки погледи.
— Браво! — Бел похвали Арчи.
— За това господин Ван Дорн ми плаща толкова добре — ухили се Арчи.
— Оня ден ме попита защо още работиш, след като си богат.
— И аз се чудя — отвърна Арчи. — Особено когато ме понижат до „висококласен“ бодигард.
— Специално поисках да си ти. Не си понижен.
— Не ме разбирай погрешно. Джозефина е страшна работа и се радвам, че я пазя. Но истината е, че това е работа за охранителните ни служби.