Арогантният поглед на Стивънс падна върху белия костюм на Бел.
— Не може да нямате южняшка кръв, сър — рече той със звучен южняшки акцент. — Не ми е попадал погледът върху янки, който така добре да носи чисто бялата премяна на Стария Юг.
— Баща ми прекара известно време там.
— И ви е научил да се обличате като джентълмен. Правилно ли предполагам, че е купувал памук за фабриките в Ню Инглънд?
— Беше разузнавач в армията на Съюза и освобождаваше роби по заповед на президента Линкълн.
— Готов, господа! — викна Димитри Платов. Къдравите бакенбарди на руския изобретател трептяха, а тъмните му очи блестяха.
— Термодвигател готов!
Стивънс погледна главния си механик.
— Така ли е, Джъд?
Джъд промърмори:
— Повече от това няма накъде, господин Стивънс.
— Крайно време беше! Писна ми да седя и да чакам… Сега пък къде отиваш?
Джъд вървеше покрай релсата с бейзболна бухалка в ръка.
— Трябва да ударя ключа за изключване, когато двигателят наближи края на релсата.
— И тъй ли ще спираш двигателя, когато го качите на самолета ми?! Всички ще ми се наредите отпред с бейзболни бухалки?
— Без тревоги! — извика Платов. — В машината, автоматичен ключ. Това само тест. Виждаш? — Посочи опряния на релсата термодвигател. — Голям ключ.
Само докосни с бухалка, когато премине двигателят.
— Добре, започвайте, гръм да ви удари! Останалите ще стигнат до Мисисипи, докато излетя.
Джъд премина тичешком последните шестдесетина метра и се разположи в единия край на релсата.
— И старт! — извика Платов.
Термодвигателят се задвижи с нисък вой, който премина в цепещ въздуха писък. Бел покри уши, а двигателят се затресе със страшна мощ. Нищо чудно, че механиците уважаваха Платов. Стоманената кутия, изобретена от него, бе по-малка от сандък за пътуване, а сякаш съдържаше силата на модерен локомотив.
Платов дръпна пускателната ръчка и закопчалките, които удържаха двигателя, се отвориха.
Термодвигателят се изстреля по релсата.
Бел не можеше да повярва на очите си. В един миг машината трополеше до него, а в следващия стигна до Джъд. Наистина развиваше феноменална скорост.
И тогава се отвориха вратите на ада. Точно когато Джъд се канеше да удари прекъсвача с бухалката, термодвигателят излезе от релсата. Премина през главния механик, сякаш бе хартиена мишена, хвърли назад останките му, прелетя стотина метра и се вряза право в чисто новия „Ню Хейвън Къртис“ на сър Едисън Сидни Мартин, след което отнесе опашката на един „Блерио“, и накрая се стовари в камион на синдиката Вандербилт.
Миг след това двигателят избухна и потопи камиона в пламъци.
Бел изтича до поваления Джъд, но нямаше начин да му помогне. Докато другите тичаха към унищожения самолет и горящия камион, Бел разгледа релсата, от която се откъсна двигателят.
Платов кършеше ръце.
— Толкова добро беше преди това. Толкова добро! О, клетникът! Вижте!
Стив Стивънс се дотътри.
— И туй ако не е чудо невиждано! Уби главния ми механик и нямам двигател за машината си. Как ще се състезавам сега?
Платов плачеше. Стискаше гъстите си черни кичури и се биеше в гърдите.
— Какво ужасно нещо сторих. Жена имал ли?
— Че коя ще се омъжи за Джъд?
— Е ужасно, ужасно!
Айзък Бел се надигна изпод релсата, избута Стивънс и постави ръка на рамото на Платов.
— Не бих се обвинявал на ваше място, господин Платов.
— Съм аз. Аз командвам. Машина моя. Грешка моя. Убих човек.
— Не сте искал. Нито пък изключителната ви машина. Някой й е помогнал.
— Какво говориш, гръм да те удари? — попита Стивънс.
— Релсата се е счупила. Затова машината е изхвърчала.
— Това е релсата на Платов — провикна се Стивънс. — Отговорността е негова! Той я сложи там. Той е виновен, че се е счупила. Звъня на адвокатите си. Ще се съдим!
— Погледнете тази сглобка — каза Бел и поведе Платов натам, където се бяха разделили двете части на релсата. Платов приклекна до него и присви устни.