— Готово, сър. Да го изпращам ли?
Бел се замисли. Ако можеше да се обади по телефона, щеше да попита благонадеждния Дашууд защо не прави нищо по въпроса и го държи в напрежение, както и да подчертае колко е спешно.
— Добави още едно „Незабавно“!
14.
— Чух, че Братя Райт са основали летателно училище, господин Бел — провикна се Анди Моузър, когато Айзък Бел му нареди да завърти витлото на елегантната машина.
— Нямам време да ходя до Охайо. Надпреварата започва следващата седмица. А и колко от инструкторите са карали летящи машини повече от година? Повечето авиатори се учат сами, като Джозефина. Завърти!
Денят беше идеален за летене. В ранната утрин слънцето обливаше дърветата в парка Белмонт, а лек западен вятър шумолеше в листата им. Анди и механиците, които Бел нае да му помагат, избутаха „Орела“ далеч от другите механици на полето. Заклиниха колелетата и когато чуха заповедта на Бел към Анди, хванаха въжетата на клиновете и се приготвиха да поддържат крилете, докато машината излети.
Бел седеше зад крилете на мястото на пилота — главата, раменете и гръдният му кош бяха открити. Двигателят бе пред него — на най-безопасното място, както твърдеше Едисън Сидни Мартин. Там не можел да притисне пилота при катастрофа. Пред двигателя лъщеше почти триметрово витло с две перки от полирано орехово дърво — най-скъпото място в самолета, отбеляза Джо Мъд.
— Ако удариш носа, ще ти струва сто кинта да го смениш.
Бел помръдна кормилната ръчка, за да види как реагират крилете. При върховете им, на шест метра вляво и вдясно, хоризонталните стабилизатори се помръднаха нагоре и надолу. Бел плъзна поглед по стройния корпус, чиито подпори и обтяжки бяха покрити с опъната коприна и завъртя кормилната ръчка. Рулят се помръдна вляво и вдясно. Бел дръпна ръчката към себе си. Елероните на хоризонталния опашен кил се наклониха. На теория, когато го направи във въздуха, това трябваше да издигне самолета на по-голяма височина.
— Завърти!
— Стотици летци са загинали в катастрофи — напомни му Анди за трети път тази сутрин.
— Още повече катерачи загиват върху скалите. Завърти!
Моузър скръсти ръце. Той беше един от най-непреклонните хора, които Бел беше срещал. Бащата на Моузър се оказа полицай и самият Анди, като много полицаи, заставаше като стена срещу всичко, което не му се нрави. Тази особеност на характера му бе съчетана с непоколебима вяра в машините — познаваше ги, обичаше ги, кълнеше се в тях.
— Знам, че самолетът е готов да лети, защото сам го сглобих, защото го обиколихме и изпробвахме всяка подвижна част и всяка подпорна. Знам също, че двигателят е готов, защото сам отвинтих цилиндрите и настроих темпото и налягането. Само за едно не съм сигурен, дали самият господин Бел е готов.
Айзък Бел прикова скептичен поглед в твърде нервния си механик.
— Ако ще ми помагаш да пазя Джозефина, по-добре свиквай, че хората от „Ван Дорн“ нямат време за губене и работят бързо. Откакто дойдох в Белмонт парк, наблюдавам как излитат пилотите. Когато купих „Американски орел“, разпитах Джозефина Джоузеф и сър Едисън Сидни Мартин как се прави. Разпитах и Джо Мъд, който управлява „Освободителя“ си невероятно стабилно. Всички са съгласни, че тези инструменти за управление на „Бреже“ помагат човек да се научи бързо. И не на последно място — усмихна се Бел, — чел съм всеки брой на „Аеронавтика“ и „Полет“, откакто тези списания започнаха да излизат. Знам какво правя.
Усмивката на Бел угасна като пръснат с пушка прожектор. Очите му потъмняха.
— За-вър-ти!
— Да, сър!
Бел отвори бензиновата клапа, настрои въздушната клапа на празен ход и натисна прекъсвача.
— Контакт!
Анди стисна витлото с две ръце, напрегна дългия си гръб в мощно движение и отскочи назад, преди перките да го прережат на две. Двигателят захапа, изпуфтя и изригна бледосинкав дим. Бел го почака да загрее.
Машината постепенно стабилизира ритъма и той отвори клапата докрай. Димът се разсея. Очертанията на искрящите стоманени цилиндри и лъскавото витло се размазаха, когато двигателят ускори максимално с мощно „Пат! Пат! Пат!“ Бел никога не бе усещал толкова гладка работа на двигател. Въпреки хиляда и двестате си завъртания в минута, той работеше елегантно като турбина.
Бел погледна към Анди.
— Готов!
Анди кимна и даде знак на механиците да дръпнат клиновете и да се затичат, за да стабилизират крилете в случай на насрещен вятър. „Орелът“ се затъркаля, заподскача на пневматичните си гуми, свързани за дъските в дъното на шасито с гумени ремъци, и бързо набра скорост. Помагачите изостанаха. Бел усети, плавен, силен импулс, когато опашката се вдигна от земята. Имаше около стотина метра преди мантинелата на пистата. Можеше да натисне прекъсвача, за да забави двигателя и да потренира на полето или да дръпне кормилната ръчка и да види какво ще стане.