Състезанието

Мариан прекъсна мислите му.

— По всичко и най-вече по хвалбите на Престън по неин адрес личи, че Джозефина е голям чешит.

— Определено! И ще ми е нужна цялата ти помощ, за да ми помогнеш да я разбера. Междувременно няма да възразя срещу още една целувка. Да кажа ли на детектива да вдигне барикада с китайски паравани и цветя в саксии?

— Имам по-добра идея. Досега камериерките сигурно са разопаковали багажа ми. Нека се отърва от тези дрехи и да се изкъпя. А ти може би ще се качиш, за да вечеряме заедно.

— Да поръчам ли шампанско?

— Вече поръчах — усмихна се Мариан.

— Наистина, скъпи, защо реши да не взимаш уроци по летене? — попита Мариан, когато вече се бяха качили в стаята й.

Изкъпана, свежа и в дълъг смарагдовозелен пеньоар, тя се бе излегнала на един шезлонг. Бел занесе чашите им и седна до нея.

— Няма време. Надпреварата започва следващата седмица, а междувременно трябва да разбера какво става с Хари Фрост и кой е саботьорът, който поврежда самолети.

— Мислех, че Арчи е застрелял Фрост.

— Три пъти го простреля с онзи малък немски пистолет, който настоява да носи навсякъде — Бел поклати ядосано глава. — И аз си мислех, че съм го прострелял. Ранен е, но не е вън от играта. Един банкер в Синсинати ни каза, че челюстта му е била подута и че завалвал речта си, но не приличал на човек с олово в себе си.

— Може би си пропуснал?

— Не и с моя браунинг. Той не пропуска никога! А и видях как Арчи го простреля от упор. Нямаше как да пропусне. Но Фрост е доста едър. Ако куршумите не са засегнали важни органи, кой знае… Загадката си е загадка засега.

Бел имаше навика да обсъжда случаите си с Мариан. Тя беше умна, образована и съобразителна жена и винаги откриваше нова и неочаквана гледна точка към случая.

— И като говорим за странни пропуски — продължи Бел, — самият Фрост е пропуснал един от изстрелите си по Марко Челере. Никой ловец не би направил подобна грешка. Открих, че телескопичният мерник на пушката му вероятно е бил повреден. Още една причина да искам да видя останките на Челере.

— А възможно ли е Хари Фрост да е бил брониран по време на атаката?

— Бронята не спира куршумите, затова рицарите са се пенсионирали — отвърна с усмивка Бел.

— А ризница от метални брънки?

— Интересна мисъл. С модерната подсилена стомана сигурно можеш да произведеш нещо достатъчно здраво. Един бог знае колко би тежало. Преди известно време пехотата тестваше така наречените куршумоустойчиви жилетки. Твърде тежки и горещи бяха… Много интересно, скъпа моя! Утре сутрин ще наредя на Грейди Форър да пусне момчетата по тази следа.

Мариан се протегна като котка.

— Имаш ли други загадки за разрешаване?

— Няколко.

— Например?

— Къде е тялото на Марко Челере?

— А други?

— Защо италианската дама, от която купих самолета, твърди, че Марко Челере е откраднал тайните на баща й, а Джозефина настоява на точно обратното — че бащата на госпожица Ди Векио е работил за Челере и съответно не е имал тайни за крадене?

— Каква е госпожица Ди Векио?

— Смущаващо привлекателна.

— Наистина ли?

— Толкова привлекателна всъщност, че ми е трудно да повярвам, че Марко Челере или който и да било мъж би й обърнал гръб.

— А ти как успя?

Бел докосна чашата си до нейната.

— Аз съм неуязвим!

— Сляп за красотата? — подразни го тя.

— Влюбен съм в Мариан Морган и в сърцето ми няма място за друга.

Мариан отвърна на усмивката му.

— Може би Марко е гледал към Джозефина.

— Тя е сладка като бонбон, но не е в класата на госпожица Ди Векио. Хубава е, жизнерадостна и кокетна, но е фермерско дете, а не фатална жена. Макар че може би носи подобен устрем в себе си. Не! По-скоро е влюбена в летенето — каза Бел — и е много умела в пилотирането. Някои мъже се чувстват привлечени от успели жени.

— Е, любовта е странно нещо, нали?

— Ако Марко и Джозефина въобще са били любовници. Арчи мисли, че е била влюбена в самолетите му. А както знаеш, Арчи има набито око за тези неща.

— А твоето око какво ти подсказва?

— Честно казано, не знам. Защитава пламенно Марко по въпроса кой на кого е откраднал изобретението, но това може нищо да не означава.