— А може би Джозефина защитава самолета си повече, отколкото хипотетичния си любовник?
— Възможно е — отвърна Бел. — А Марко пък е бил влюбен в момиче, което можело да си позволи да купи самолетите му.
— Всеки е получил каквото иска.
— С изключение на Хари Фрост — очите на Бел помръкнаха, а след това се изпълниха с гняв. — Горкият Арчи! Фрост ще си плати за ужасната болка, която му причини. Недоумявам как някой може да използва такива чудовищни амуниции!
Мариан го хвана за ръката.
— Говорих с Лилиан по телефона. Утре ще се видим в болницата.
— Как звучеше тя?
— Уморена, но и пълна с надежда. Горката! Това е кошмар — най-ужасният кошмар и за двете ни, но аз съм по-голяма от нея и те обичам по-отдавна, затова не се тревожа по същия начин. Лилиан ми призна, че откакто Арчи се върнал на работа след медения им месец, всеки ден се страхувала дали ще се върне жив и здрав. Скъпи, затова ли така рискуваш с летенето? Защото се тревожиш за Арчи или се опитваш да компенсираш за случилото се с него?
— Винаги съм искал да летя.
— Но дали сега не искаш по грешни причини? Айзък, знам, че никога не те товаря с тревогите си. Но летенето изглежда необикновено рисковано в този момент. Какво можеш да сториш от въздуха, ако Фрост стреля по нея?
— Да отвърна и да довърша Хари Фрост веднъж завинаги!
— Кой ще лети, докато стреляш?
— Мога да управлявам с една ръка… е, ако трябва да съм честен — призна той с горчива усмивка, — скоро ще мога да управлявам с една ръка. Днес се държах здраво и с двете.
Мариан протегна ръцете към него.
— Ще ми покажеш ли колко здраво си се държал?
15.
— Би ли ми дала съвет за онзи номер с бързото изравняване, точно преди да кацнеш? — попита Бел. Надпреварата започваше след три дни и той си бе насрочил тест за сертификат в Аеро клуба.
— Не го прави! — отвърна през смях Джозефина. — Това е най-добрият ми съвет. Упражнявай се с прекъсвача и не опитвай трикове, които машината ти не умее.
— Моите алетони са същите като твоите.
— Не са! — усмивката й се скри.
— Укреплението на крилата е същото.
— Подобно.
— Също толкова силно.
— Не бих разчитала на това — каза тя сериозно.
Темата винаги я изправяше на нокти, но Бел забеляза, че вече не повтаря предишното си твърдение, че бащата на Даниела е работил за Челере. Сякаш подозираше, че обратното е истината.
Бел внимателно продължи:
— Може би имаш предвид, че аз няма да мога да се справя.
Тя отново се усмихна, благодарна, че Бел е сменил темата.
— Ще можеш. Наблюдавам те и ти определено имаш талант.
— Радвам се да го чуя — каза Бел. — Не мога да изоставам от теб, ако ще те пазя.
Всъщност, охраната на Джозефина не се състоеше само от Бел и детективите. Стрелци от „Ван Дорн“ щяха да се сменят на покрива на помощния вагон. Два автомобила „Роудстър“ за пресечени местности стояха в готовност в един закрит вагон с рампа, за да последват Джозефина, ако се отклони от релсите. И всеки ден детективите щяха да заемат предварително местата си на следващата планирана спирка от трасето.
При хангара настана суетня.
Бел се приближи до Джозефина и извади браунинга си.
— Джозефина! Джозефина! Къде е тази жена?
— О, божичко! — простена тя. — Престън Уайтуей!
— Джозефина! Джозефина! — Уайтуей тръгна към тях. — Ето къде си! Добри новини! Страхотни новини!
Бел прибра оръжието си. Най-добрата новина, за която се сещаше, е Хари Фрост да е арестуван.
— Адвокатите ми — извика Уайтуей — убедиха съда да анулира брака ти с Хари Фрост, задето се е опитал да те убие!
— Да го анулират?
— Ти си свободна… свободна!
Айзък Бел реши, че се е задържал твърде дълго на срещата между двамата и се измъкна през вратата.
— Стоп! — чу острата заповед на Мариан.
Операторът й, прегърбен над голяма машина, подпряна на триножник, спря да върти ръчката, сякаш на ръката му ненадейно бе кацнал ястреб. Операторите на госпожица Морган добре знаеха, че господин Бел не иска да го снимат.
— Скъпи мой, колко се радвам да те видя!
Мариан изглеждаше прекрасно в работния си костюм, блуза шемизета и дълга пола, с вдигната коса, за да не й пречи, когато гледа през обектива.