Обясни му, че тя и хората й следват Престън Уайтуей цяла сутрин, за да снимат сцени за началото, което беше озаглавено: „Пристигането на спонсора!“
Бел я прегърна през кръста.
— Колко забавно. Може ли да обядваме?
— Не, трябва да заснема всичко това. — Мариан почти зашепна: — Джозефина как прие новината?
— Сякаш се опитваше да обуздае малко вълнението на Уайтуей от това, че е „Свободна! Свободна!“.
— Престън сигурно събира смелост да й поиска ръката.
— По всичко личи, че е така — съгласи се Бел. — Грее като клада, облечен е с нов костюм и лъщи, сякаш бръснарят е бил на косъм да остърже кожата му до дъно.
Мариан бе подготвила хората си и те вече въртяха ръчката на камерата, когато Престън Уайтуей поведе нюйоркските журналисти към голямата жълта палатка на Джозефина, обещавайки им, че ще обяви важна промяна в състезанието. Бел внимателно оглеждаше журналистите с помощта на Хари Уорън, нюйоркския специалист по бандите. Бел го помоли да поеме екипа в Белмонт парк на мястото на Арчи.
Уайтуей бе осъществил най-съкровеното си желание — другите вестници вече не можеха да пренебрегват надпреварата за купата „Уайтуей“.
Състезанието бе най-голямата новина в страната. Конкурентите му обаче не бяха много доволни от това развитие на нещата и въпросите на журналистите два дни преди началото бяха открито враждебни. Четиридесетима репортери се надвикваха, окуражавани от колегата на Бел Скъдър Смит, който твърдеше, че някога е бил истински репортер.
— Ако този детектив е пиян, колкото изглежда — каза Бел на Хари Уорън, — го отстрани за седмица и го лиши от заплата за един месец.
— Нищо му няма — увери го Хари. — Това е част от дегизировката.
— Каква дегизировка?
— Пиян репортер.
— Е, мен успешно ме заблуждава.
— Ще отречете ли, господин Уайтуей — нададе вой един репортер от „Телеграм“, — че изключително краткият маршрут от Белмонт парк до пистата Емпайър сити в Йонкърс е трик, за да я напълните с платежоспособни зрители от Ню Йорк?
— Не е ли вярно, че човек може да измине разстоянието и с безмоторен самолет? — извика мъж от „Трибюн“.
— Петнайсет километра, господин Уайтуей? — попитаха от „Таймс“. — Не можеха ли летците да вървят пеш?
— Или да карат велосипеди? — включи се детектив Смит.
Бел не можеше да не се възхити на умния начин, по който Уайтуей позволяваше на конкурентните репортери да се позабавляват, преди да им го върне тъпкано. Всъщност, подозираше, че Уайтуей е имал предвид тази промяна през цялото време, за да примами другите вестници в капана си.
— С удоволствие задоволявам очакванията ви за нова сензация, като обявявам промяна в последната минута. Първият кръг на състезанието до пистата Емпайър сити в Йонкърс ще включва прелитане на всичките тридесет километра от Белмонт парк до Статуята на свободата. Когато пристигнат при американския символ на свободата, летците, състезаващи се за златната купа „Уайтуей“, ще направят кръг около статуята, за да могат стотици хиляди да ги видят от бреговете на реката и от плавателните съдове за зрители. След това ще насочат машините си на север към Йонкърс, за общо шестдесет и пет километрова отсечка през първия ден на надпреварата. Тези смели пилоти ще се възползват от възможността да „огладят ръбовете“, докато пресичат два водни басейна — коварната река Ийст ривър и широкият залив Ъпър бей, след което ще поемат над широката Хъдсън, за да се приземят леко, с божия помощ, на вътрешното поле на Емпайър сити, извънредно удобно за тази цел… Благодаря, господа! Убеден съм, че редакторите ви с нетърпение очакват историите ви, за да пуснат първи извънредните броеве.
Е, вярно беше, че извънредните броеве на неговите вестници отдавна бяха в ръцете на всяко вестникарче в страната. Но репортерите вече търчаха към телефонните будки на пистата и ругаеха, че са ги измамили така и как редакторите щели да им го изкарат през носа.
— Мразя тази проклета статуя! — каза Хари Фрост на Джийн Уийкс.
Уийкс, опитен лодкар от Стейтън Айлънд, се подпираше на кормилния лост на корабчето си за скариди, привързано за калния бряг на Кил ван Кул. То беше дълго седем метра и широко почти три и не бе необичайно за вида си, но олющената боя и вехти палуби криеха бензинов двигател, който го правеше много по-бързо от останалите корабчета в законната търговия със скариди.