Бел се надяваше нейното приземяване да е първото за деня, след като необмислено бе поставил още хиляда долара в парфюмираната длан на Джони Мъсто.
На петнадесет километра на запад, точно в посоката на пъплещите влакове, детективът виждаше смога на Ню Йорк сити да оцветява небето в синьо. Небостъргачите на Уолстрийт стърчаха над смога и бележеха мястото, където долен Манхатън се сливаше с пристанището и разделяше водите, от които Хари Фрост щеше да нападне.
По Ийст ривър, Ъпър бей и река Хъдсън, в три бързи лодки чакаха нюйоркските агенти на „Ван Дорн“, водени от Хари Уорън и Еди Тобин. Благодарение на щедри парични поощрения, пристанищният патрул на нюйоркската полиция щеше да ги подкрепи, ако се наложи.
Бел съзнаваше болезнено, че е почти невъзможно да контролира пръснатите навсякъде агенти. Ако следеше операцията от земята, можеше да дава заповеди и да получава доклади по телефона, по телеграфа или по автомобилни куриери. Много щеше да му помогне някое радио „Маркони“, като тези, чрез които американският флот се свързваше с бойните кораби. Само че една безжична телеграфна машина тежеше много повече от „Американския орел“ и изискваше изключително силен електрически източник, тъй че трябваше да разчита на съобразителността и предприемчивостта на детективите на земята и във водата.
Топовният изстрел даде началото на надпреварата. Айзък Бел не го чу през рева на двигателя, но видя белият облак дим от дулото на оръдието.
Преди старта състезателите теглиха клечки, за да определят стартовите позиции. Пръв по тревата се понесе плантаторът Стив Стивънс. Огромният му бял биплан бе захранван от две осемцилиндрови антоанети, подобни на двигателя на Джозефина, ала по-големи. Димитри Платов ги бе монтирал, шегувайки се с другите механици, че високото им съотношение на мощност към тегло почти компенсира тонажа на южняка. На Стивънс му трябваха почти двеста метра, за да се отдели от земята.
Клатушкайки се, докато правеше завой, самолетът заобиколи стартовия пилон, където времето му за отлитане бе записано от Уейнър. Когато обаче пое на запад, на Бел му се стори, че самолетът се движи изненадващо бързо.
Лейтенантът от армията Чет Бас се издигна почти веднага след това в оранжевия си „Райт 1909 милитъри флайър“. Джо Мъд ги последва с биплана си. Мигове след като Мъд заобиколи началния пилон, сър Едисън Сидни Мартин го подмина в синия си безглав пушър. Машините излитаха една след друга, времето им бе засичано, и самолетите поемаха към Статуята на свободата.
Джозефина бе изтеглила най-късата клечка. Издигна се последна, след едва осемдесет метра се спусна опасно близо до земята, когато зави покрай пилона и се изстреля на запад като от прашка. Бел полетя над и зад нея, благодарейки мислено на Анди Моузър, че е настроил собствения му двигател толкова добре, че може да поддържа скоростта на мощния двигател „Антоанета“ на Джозефина.
Осъзна сложността на задачата си в мига, в който откритите полета на Насау се смениха с покривите на силно застроения Бруклин. Виждаше на километри навсякъде, но нищичко не виждаше добре. Ако Хари Фрост стреля, скрит зад някой комин, кафез или простор, Бел щеше да разбере за нападението, едва когато куршумът пробие машината на Джозефина.
Или неговата собствена, мрачно помисли Бел. Двата самолета наистина си приличаха много. Джозефина постоянно менеше курса си заради въздушните течения и резките повеи. Ако Фрост се окажеше внезапно на четиристотин метра встрани от целта си, същите предмети, които го скриваха, щяха да скриват и нея. Ето защо най-вероятно бе, той да нападне от водата.
Бел видя проблясването на вода под себе си десетина минути, след като Джозефина излетя.
Ню Йорк бе насечен от притоци и заливчета, задръстени от влекачи и фериботи, пълни със зрители, шлепове, параходи, димящи товарни кораби, рибарски лодки, корабчета за стриди, гребни лодки, моторни лодки и помощни кораби. Бруклинският мост свързваше Бруклин и Манхатън над Ийст ривър. Към корабостроителницата на Американския флот се движеше бял боен кораб, обграден от малки влекачи. Други кораби, боядисани в камуфлажно сиво, бяха закотвени на кея. Монтираха им модерни решетъчни мачти.
Бруклин опираше в канала Бътърмилк. От другата страна на този тесен проток се намираше Гавернърс айлънд. Една бързоходна лодка патрулираше насред протока, а на палубата й се виждаше бяла буква „В“ от плат — „Ван Дорн“. Оттатък Гавернърс айлънд имаше открити води почти километър и половина преди да се стигне до Статуята на свободата.