Състояние на страх

— Извинявай — прекъсна я Сара. — Само за минутка. — Обърна се към руснака, който говореше на подиума. Какво бе казал той току-що?

Отиде бързо до дългата маса, където репортерите бяха насядали пред отворените си лаптопи — те получаваха текстовете на речите в реално време.

Погледна над рамото на Бен Лопес, репортера от „Лос Анжелис Таймс“. Бен нямаше да има нищо против — ухажваше я от месеци.

— Здрасти, сладурано.

— Здрасти, Бен. Имаш ли нещо против да погледна?

Тя хвана мишката и върна текста назад.

— Не, разбира се, заповядай. Много хубав парфюм.

Тя прочете:

… могат да съществуват „ефекти на спусъка“, при които малки промени — включително и тези, предизвикани от човешката дейност — могат да доведат до катастрофално мащабни ефекти. Ние станахме свидетели на предвестника на такива ефекти през последните дни е отцепването на най-големия айсберг на света и ужасяващите жертви от пороя в американския югозапад. И не е трудно да се предскаже, че ще станем свидетели и на още…

Пред очите й текстът се промени, зачертаното изчезна и бе заменено с нов текст:

… могат да съществуват „ефекти на спусъка“, при които малки промени — включително и тези, предизвикани от човешката дейност — могат да доведат до катастрофално мащабни ефекти. Ние станахме свидетели на предвестника на такива ефекти при отцепването на айсберга през 2001 — по-голям от някои американски щати — и непредсказуемото време в световен мащаб, включително и в слънчевия югозапад, предсказват все по-голяма климатична нестабилност.

— Господи! — възкликна тя.

— Какво има? — попита Бен.

— Ти видя ли какво каза той?

— Да бе. Горкият. Сигурно е от часовата разлика. Да не говорим, че английският му създава проблеми…

Първоначалния текст вече го нямаше. В архивите щеше да влезе редактираната версия. Но съмнение нямаше — руснакът бе знаел предварително за айсберга и пороя. Написал го беше в речта си. И когато бе слязъл от самолета, някой бе забравил да му каже, че това така и не се е случило.

Знаел беше предварително.

Сега обаче записът беше редактиран. Тя хвърли поглед към видеокамерите в дъното на залата — те записваха всичко. Без съмнение казаното щеше да изчезне и от видеозаписите.

Копелето му гадно беше знаело предварително.

— Хей — каза Бен, — какво те разстрои толкова?

— После ще ти кажа — отвърна тя. — Обещавам. — Потупа го по рамото и се върна при Ан.

— Та тъкмо ти разправях — каза Ан, — че сме изправени пред една организирана от индустрията кампания, прецизно дирижирана, добре обезпечена финансово и ултрадясна, която има за цел да унищожи природозащитното движение и да го отстрани от пътя си.

След видяното току-що Сара не беше в настроение да търпи повече тези глупости.

— Ан — каза тя. — Минавало ли ти е някога през ума, че може да си свръхподозрителна, да не кажа параноична?

— Не. А дори и параноиците си имат врагове.

— Колко висши изпълнителни директори от индустрията са в борда на НФПР в момента? — попита Сара.

— Ами, не са чак толкова много.

Сара знаеше, че бордът се състои от трийсет души, дванайсет от които бяха от сектора на индустрията. Подобно беше положението във всички съвременни природозащитни организации. През последните двайсет години всички те бяха привлекли представители на индустрията в управлението си.

— Ти пита ли корпоративните членове на директорския борд за тази тайна кампания на индустрията?

— Не — каза Ан. Гледаше я някак странно.

— Смяташ ли — продължи Сара, — че е възможно именно неправителствени организации като НФПР да са замесени в тайна кампания?

— Какви ги говориш? — високомерно попита Ан. — Сара! Ние сме добрите.

— Мислиш ли?

— Да. Убедена съм — каза Ан. — Какво става с теб, Сара?

Санжонг Тапа седеше в колата на паркинга пред конферентната палата с лаптопа на коленете си. Лесно беше влязъл в мрежата, използвана от журналистите, и приемаше текстовете на речите, които директно се запаметяваха на твърдия диск. Беше избрал този режим от страх, че всеки момент може да го открият и да го изхвърлят от мрежата, и в резултат сега разполагаше с пълния текст, включително и редакцията. На Кенър това много щеше да му хареса.

На друг екран Санжонг наблюдаваше сателитните образи от Атлантическия океан при крайбрежието на Флорида. Там се оформяше голям фронт на високо атмосферно налягане, започваше да се завихря и вещаеше началото на ураган. Този ураган нямаше как да не е бил набелязан, но по някаква причина терористите се бяха отказали.