И сега той проследяваше други подозрителни нишки. Кенър се тревожеше най-вече за една малка изследователска подводница, DOEV/2, и обслужващия я кораб „AV Скорпио“. Подводницата и корабът бяха наети от КануКо, корпорация за добив на природен газ със седалище в Калгари, за извършване на проучвания в Тихия океан и по-точно за подводни находища на газ. Корабът беше пристанал в Порт Морсби, Нова Гвинея, преди два месеца, след което беше напуснал тамошното пристанище и бил забелязан близо до Бугенвил на Соломоновите острови.
Нищо кой знае колко интересно, докато не се разбра, че КануКо не е регистрирана канадска корпорация и не притежава други активи освен уеб сайт и уеб адрес. Собственик на сайта беше КануКо Лийзинг Корп, още една несъществуваща компания. Плащанията по наема се превеждаха от сметка на Каймановите острови, в евро. Сметката беше на името на „Сеизмични замервания“, също от Калгари, и със същия пощенски адрес като КануКо.
Явно двете бяха едно и също нещо. И именно „Сеизмични замервания“ първоначално се бяха опитали да наемат подводница. И най-вероятно бяха причинили смъртта на Нат Деймън във Ванкувър.
В момента няколко правителствени агенции във Вашингтон преравяха сателитните карти и се опитваха да открият „AV Скорпио“ някъде из Соломоновите острови. Само че там в момента имаше значителна облачна покривка и преминаващите сателити още не бяха открили местоположението на кораба.
Това беше повод за тревога само по себе си. Навеждаше на мисълта, че корабът вече се е прикрил по някакъв начин, най-вероятно в покрит док.
Някъде в Тихия океан.
А Тихият океан беше голям.
Също толкова тревожен беше фактът, че корабът беше отплавал най-напред за Ванкувър, където беше качил на борда си трийсет тона „индустриално оборудване“ в палети от по пет тона. Канадското правителство решило, че компанията незаконно транспортира автомобили, и постановило отварянето на един палат. Вместо автомобили обаче митничарите открили някакво сложно оборудване, което вписали като „дизелови генератори“.
Генератори!
Санжонг не знаеше какво има в сандъците, но беше сигурен, че не са дизелови генератори. Защото нямаше причина да ходиш чак във Ванкувър за няколко генератора. Ето защо беше тревожно…
— Хей! Ти!
Вдигна глава и видя двама служители от охраната да вървят през паркинга към колата му. Явно бяха засекли неправомерния му достъп до мрежата. Време беше да се изнася. Той завъртя ключа, запали и потегли, като махна весело на охранителите.
— Сара? Какво ти става?
— Нищо, Ан. — Сара разтърси глава. — Просто мислех.
— За какво? И какво искаш да кажеш с това, че съм параноична? — Ан сложи ръка на рамото й. — Виж. Честно да ти кажа, малко се притеснявам за теб.
Сара си помисли: „А аз се притеснявам за теб“.
В интерес на истината в момента нея я побиваха параноични тръпки. Плъзна поглед из залата и срещна очите на Дрейк. Той я гледаше втренчено от другия край на помещението. От колко време? Беше ли я видял да отива при масата на репортерите? Беше ли се досетил за причината? Знаеше ли, че тя знае?
— Сара — каза Ан и я разтърси за ръката.
— Виж, наистина съжалявам, но трябва да тръгвам.
— Сара. Зле ли ти е?
— Нищо ми няма. — Тя понечи да тръгне към изхода.
— Ще дойда с теб.
— Недей.
— Но…
— Имам нужда да остана за малко сама — каза Сара.
— Така ли се отнасяш с приятелите си? — възкликна Ан. — Не, скъпа. Някой трябва да се погрижи за теб, това поне е ясно. Ще дойда с теб.
Сара въздъхна.
Николас Дрейк гледаше как Сара излиза от залата. Ан тръгна с нея, точно както й беше казал. Ан беше упорита и искрено отдадена на каузата. Сара не можеше да се мери с нея, освен ако буквално не си плюеше на петите. Но ако го направеше… е, тогава трябваше да преминат към по-строги мерки. Моментът беше критичен и понякога строгите мерки бяха наложителни. Също като на война.
Дрейк все пак мислеше, че няма да се стигне до крайни мерки. Вярно, Кенър бе успял да осуети първите две събития, и то защото онези от ПОФ бяха банда аматьори. Запазената им марка „направи си сам“ в комплект с ученическата им спонтанност не бяха подходящи за изискванията на съвременните медии. Дрейк го беше казвал на Хенли сто пъти. Хенли не го смяташе за важно — притесняваше се само за отричането на отговорност. Е, НФПР определено можеше да отрече, че има каквато и да било връзка с ПОФ. Некадърници с некадърници!
Последното събитие беше различно обаче. Първо, беше планирано много по-внимателно — не би могло иначе — и второ, беше в ръцете на професионалисти. Кенър никога не би могъл да го осуети. Дори не би могъл да стигне там навреме, помисли си Дрейк. А с Тед Брадли и Ан Дрейк разполагаше с достатъчно очи и уши, които да следят напредъка на противника. А за всеки случай беше подготвил и още изненади за Кенър.