Хлапето погледна визитката.
— И това е всичко?
— Това е всичко — каза Кенър.
— И кога ще стане това?
— Скоро — каза Кенър.
Телефонът иззвъня тихо. Той го отвори. Беше съобщение от Санжонг.
„НАМЕРИЛИ СА AV СКОРПИО“.
— Трябва да тръгвам — каза Кенър.
МАГИСТРАЛА 405
Сряда, 13 октомври
12:22
— Глупости — каза Тед Брадли. Седеше до Евънс, който шофираше към Ван Нюис. — Не може само ти да се забавляваш, Пиетро. Знам, че от цяла седмица ходиш на тези тайни екскурзии. Този път идвам и аз.
— Не можеш да дойдеш, Тед. Няма да ти позволят.
— Остави това на мен, става ли? — Брадли се ухили до уши.
Какво ставаше? Брадли се беше лепнал за него и само дето не го държеше за ръчичка. Питър така и не бе успял да го разкара.
Телефонът му иззвъня. Беше Сара.
— Къде си?
— Почти на летището. Тед е с мен.
— Аха — каза тя по начин, който намекваше, че не може да говори свободно. — Ние пък току-що пристигнахме на летището. Изглежда, има проблем.
— Какъв проблем?
— Законов.
— Това пък какво означава? — попита Евънс. Но в същото време свърна от пътя към портала за пистата и видя със собствените си очи.
Хърб Лоуенстайн стоеше на пистата с осем охранители. И изглежда, запечатваше вратите на Мортъновия самолет.
Евънс слезе от колата.
— Какво става, Хърб?
— Запечатваме самолета — отвърна Хърб, — както го изисква законът.
— Кой закон?
— Завещанието на Джордж Мортън се легализира в момента, в случай че си забравил, включително всичките му банкови сметки и недвижима собственост, които трябва да бъдат запечатани, докато чакат федералната оценка на данък наследство. Този самолет ще остане запечатан, докато оценката не бъде готова. Шест до девет месеца, смятано от момента.
В този момент се появи и Кенър. Слезе от колата си, представи се и каза:
— Значи е заради легализацията.
— Точно така — потвърди Лоуенстайн.
— Изненадан съм, че го казвате.
— Защо? Джордж Мортън е покойник.
— Сериозно? Не знаех.
— Открили са тялото му вчера. Евънс и Брадли го разпознаха.
— И патологът е потвърдил?
Лоуенстайн се поколеба за част от секундата.
— Предполагам.
— Предполагате? Не сте ли получили документи от патолога? Аутопсията е извършена снощи.
— Ами…
— Мога ли да видя документите?
— Те… те са в офиса.
— Мога ли да ги видя? — повтори Кенър.
— Това само би причинило ненужно забавяне на работата ми тук.
— Лоуенстайн се обърна към Евънс. — Ти разпозна ли тялото на Мортън, или не?
— Разпознах го — каза Евънс.
— А ти, Тед?
— Ми да — каза Брадли. — И аз. Той си беше. Джордж. Горкичкият.
Кенър се обърна към Лоуенстайн.
— Въпреки това бих искал да видя заключението на патолога.
— Нямате основание за такава молба и аз официално я отхвърлям — изсумтя Лоуенстайн. — Аз съм старшият адвокат по легализацията на завещанието. Пак аз съм изпълнителят му и вече ви казах, че документите са в офиса ми.
— Чух ви — каза Кенър. — Но доколкото си спомням, необоснованото обявяване на запор при изпълнение на завещание се счита за измама. Това би било твърде сериозна грешка за правист като вас.
— Вижте — започна Лоуенстайн, — не знам каква игричка играете…
— Просто искам да видя документа — спокойно каза Кенър. — В диспечерската кабина има факс, ей там. — Той посочи една близка сграда. — Само за няколко секунди документът може да пристигне тук и с това проблемът ще се разреши съвсем лесно. Или пък можете да се обадите в патологията в Сан Франциско и да ви потвърдят, че тялото действително е разпознато.
— Но тук имаме двама очевидци, които…
— Живеем във време на ДНК тестове — каза Кенър и си погледна часовника. — Препоръчвам ви да се обадите. — Обърна се към служителите от охраната. — А вие отворете самолета.
Охранителите изпаднаха в недоумение.
— Господин Лоуенстайн?
— Изчакайте малко, по дяволите — каза Лоуенстайн и ядосано тръгна към диспечерската кабина, като вдигна телефона си до ухото в движение.
— Отворете самолета — каза Кенър, отвори портфейла си и показа значката си на охраната.
— Слушам, сър — отговориха те в хор.
Пристигна още една кола и Сара слезе заедно с Ан Гарнър.
— Какво е станало? — попита Ан.
— Дребно недоразумение — каза Кенър, след което й се представи.
— Знам кой сте — каза тя със зле прикрита враждебност.
— Така си и мислех — каза Кенър с усмивка.
— И трябва да кажа — продължи тя, — че именно заради хора като вас — умни, безскрупулни и неморални — околната ни среда е в такова трагично състояние. Така че дайте да се разберем още сега. Аз не ви харесвам, господин Кенър. Не ви харесвам като личност и не харесвам онова, което правите, не харесвам и гледната ви точка.