— Интересно — каза Кенър. — Може би някой ден ще можем да си поговорим надълго и нашироко какво точно не й е наред на околната ни среда и кой точно е виновен за трагичното й състояние.
— Когато кажете — ядно отсече тя.
— Добре. Имате ли правна подготовка?
— Не.
— Научна?
— Не.
— С какво се занимавате?
— Работех като продуцент на документални филми. Преди да напусна, за да се посветя на семейството си.
— Аха.
— Но съм дълбоко отдадена на екологичното движение — заяви тя. — Чета всичко. Всеки вторник чета научната притурка на „Ню Йорк Таймс“ от кора до кора, Също „Ню Йоркър“ и „Ню Йорк Ривю“. Изключително добре информирана съм.
— Е — каза Кенър, — тогава очаквам с нетърпение разговора ни. Пилотите чакаха портала да се отвори и да пропусне колата им.
— Мисля, че след няколко минути можем да тръгнем — каза Кенър. Обърна се към Евънс. — Защо не поговориш с господин Лоуенстайн, за да потвърди, че няма проблем.
— Добре — каза Евънс и тръгна към диспечерския офис.
— Просто за да знаете — уведоми го Ан, — ние ще дойдем с вас. Ние с Тед.
— За мен ще е удоволствие — отвърна Кенър.
Евънс свари Лоуенстайн изгърбен над един телефон в задната стаичка, запазена за пилотите.
— Нали ти казвам, онзи няма да се хване, иска документите — тъкмо казваше Лоуенстайн. След кратка пауза продължи: — Виж, Ник. Нямам намерение да си губя разрешителното заради това. Той е завършил право в Харвард.
Евънс почука на вратата и попита:
— Можем ли вече да тръгваме?
— Момент — каза Лоуенстайн в слушалката и я закри с ръка. — Веднага ли Тръгвате?
— Да. Освен ако не разполагаш с документите…
— Изглежда, има някакво объркване с точния статут на собствеността.
— Значи тръгваме, Хърб.
— Добре, добре.
И каза по телефона:
— Тръгват, Ник. Ако искаш да ги спреш, направи го сам.
Всички се настаняваха в салона на самолета. Кенър им раздаде по един лист.
— Какво е това? — попита Брадли и хвърли поглед към Ан.
— Декларация за освобождаване от отговорност — каза Кенър.
Ан четеше на глас:
— … не носи отговорност в случай на смърт, сериозни телесни повреди, инвалидност, загуба на крайници… Загуба на крайници?!
— Точно така — потвърди Кенър. — Трябва да разберете, че отиваме на изключително опасно място. Горещо съветвам и двама ви да не идвате. Но ако решите да пренебрегнете съвета ми, трябва да подпишете това.
— Къде отиваме? — попита Брадли.
— Не мога да ви кажа, преди самолетът да е излетял.
— Защо е опасно?
— Не искате да подпишете декларацията ли? — попита Кенър.
— По дяволите! — Брадли надраска подписа си.
— Ан?
Ан се поколеба, прехапа устна и подписа.
Пилотът затвори вратите. Двигателите заръмжаха и самолетът почна да набира скорост по пистата. Стюардесата попита какво ще искат за пиене.
— Бяло вино. „Пулини-Монтраше“ — каза Евънс.
— Къде отиваме? — попита Ан.
— На един остров близо до Нова Гвинея — каза Кенър.
— Защо?
— Там има проблем, който трябва да се реши.
— Нещо по-конкретно няма ли да ни кажете?
— За момента — не.
Самолетът се издигна над облачния пласт, обвил Лос Анжелис, и полетя на запад над Тихия океан.
НА ПЪТ
Сряда, 13 октомври
16:10
Когато Дженифър Хейнс се премести в предната част на салона да подремне и моментално заспа, Сара си отдъхна. Само че присъствието на Ан и Тед я караше да се чувства неловко. Разговорът не вървеше — Кенър не казваше почти нищо. Тед пиеше като за последно. По едно време каза на Ан:
— Просто за да знаеш, господин Кенър не вярва в нищо от онова, в което вярват нормалните хора. Дори в глобалното затопляне. Или в Киото.
— Естествено, че няма да вярва на споразумението от Киото — каза Ан. — Той е маша на индустрията. Представлява интересите на въгледобива и петролната промишленост.
Кенър не каза нищо. Просто й подаде визитката си.
— Институт за анализ на риска — прочете Ан на глас. — Ето нещо ново. Ще го прибавя към списъка си с десни институции под прикритие.
Кенър не каза нищо.
— Защото всичко това е дезинформация — продължи Ан. — Изследванията, пресконференциите, брошурите, уеб сайтовете, организираните кампании, клеветите на големите пари. От мен да знаете, индустрията получи оргазъм, когато САЩ не подписа споразумението от Киото.