Кенър потърка брадичката си и не каза нищо. Затова пък Ан не спираше:
— Ние сме най-големият замърсител на света, а правителството ни не прави нищо по въпроса.
Кенър се усмихна мило.
— И сега Съединените щати са международен парий, изолирани от останалия свят и справедливо презирани, защото не подписахме споразумението от Киото за действие срещу един глобален проблем.
Продължи да го дразни в същия дух и накрая, изглежда, на Кенър му писна.
— Разкажете ми за Киото, Ан — каза той. — Защо трябваше да го подпишем?
— Защо ли? Защото имаме моралното задължение да се присъединим към останалия цивилизован свят в съкращаването на емисиите на въглероден двуокис под нивата от 1990-а.
— И какъв би бил ефектът на това споразумение?
— Това целият свят го знае. Това би понижило глобалните температури през 2100 година.
— С колко?
— Не знам накъде биете.
— Не знаете ли? Отговорът е добре известен. Ефектът от Киото би бил намаление с четири стотни от градуса по Целзий през 2100-та година. Четири стотни. Оспорвате ли това заключение?
— Определено. Четири какво? Стотни от градуса? Това е смешно.
— Значи не вярвате, че това ще е резултатът от споразумението от Киото?
— Е, може би защото САЩ така и не го подписаха…
— Не, това би бил ефектът, ако го бяхме подписали. Четири стотни от градуса.
— Не — каза тя и поклати енергично глава. — Това не го вярвам.
— Тази цифра беше публикувана многократно в различни научни списания. Мога да ви дам отпратки34.
Брадли вдигна чашата си към Ан и каза:
— Този човек е пълен с отпратки, да ти кажа.
— В противовес на празната риторика, да. Такъв съм — каза Кенър и кимна.
Брадли се оригна.
— Четири стотни от градуса? За сто години? Егати глупостите.
— Така изглежда.
— Нали това казах — сопна му се Брадли.
— Но Киото е само първата стъпка — каза Ан, — и точно това е важното. Защото ако вярвате в предпазния принцип, както вярвам аз…
— Не знаех, че целта на Киото е да направи първата стъпка — каза Кенър. — Мислех, че целта му е да намали глобалното затопляне.
— Е, така е.
— Тогава защо да се подписва споразумение, което няма да постигне целта си? Което на практика няма да доведе до никакъв резултат?
— Това е първа стъпка, както казах.
— Кажете ми — вярвате ли, че е възможно да се намали количеството на въглеродния двуокис?
— Разбира се. Има толкова много видове алтернативни енергийни източници, които само чакат да бъдат въведени в практиката. Слънчевата енергия, вятърната, геотермалната, от обработката на отпадъци…
— Том Уигли и екип от седемнайсет учени и инженери от целия свят направиха внимателно проучване и стигнаха до заключението, че не е възможно. Докладът им беше публикуван не къде да е, а в „Сайънс“. Казват, че не съществува позната технология, способна да намали емисиите на въглероден двуокис или дори да ги задържи на нива многократно по-високи от днешните. Правят извода, че слънчевата, вятърната и дори ядрената енергия няма да са достатъчни да се разреши проблемът. Казват, че е необходима една напълно нова и неоткрита още технология35.
— Това е безумно — каза Ан. — Амъри Ловинс обясни всичко още преди двайсет години. Слънчева и вятърна енергия, опазване на околната среда, енергийна ефективност. Никакъв проблем.
— Очевидно има проблем. Ловинс предсказа, че до двехилядната година трийсет и пет процента от енергията на САЩ ще идва от алтернативни източници. В действителност процентите са шест.
— Защото няма достатъчно субсидии.
— Нито една страна по света не произвежда трийсет и пет процента възстановима енергия, Ан.
— Но страни като Япония се справят много по-добре от нас.
— В Япония възстановимата енергия е пет процента. В Германия — пет процента. В Англия — два.
— Дания.
— Осем.
— Е — каза тя, — това значи само, че имаме още да работим по въпроса.
— Безспорно. Вятърните комплекси насичат птиците на парчета, така че може би няма да станат особено популярни. Но слънчевите панели биха свършили работа. Безшумни, ефективни…
— Слънчевата енергия е нещо велико — каза тя.
— Да — каза Кенър. — И ни трябват само около двайсет и седем хиляди квадратни километра панели. Покрием ли щат Масачузетс със слънчеви панели, и готово. Разбира се, до 2050-а енергийните ни нужди ще се утроят, така че Ню Йорк може би ще е по-подходящ.
— Или Тексас. Кой ли се интересува от Тексас — каза Ан.
— Ето че намерихте разрешението. Покрийте десет процента от Тексас и сте в бизнеса. Макар че — добави той — тексасците сигурно биха предпочели най-напред да се покрие Лос Анжелис.
34
Най-скорошната публикация — „Нейчър“ 22 (октомври 2003) — твърди, че след като и Русия подписа споразумението, спадът на температурата до 2050-а ще бъде 0,02 градуса по Целзий. Моделите на МККП дават по-висока прогноза, но не надхвърлят 0,15 градуса. Ломборг, стр. 302. Уигли, 1998: „Редукциите на глобалното затопляне са малки — 0,08–0,28 градуса по Целзий“. — Б.а.
35
Мартин Хофърт и колектив, „Напредналата технология — път към стабилност на глобалния климат: енергия за планетата-парник“, „Сайънс“ 298 (1 ноември 2002): 981–87. „Енергийни източници, които могат да произвеждат сто до триста процента от сегашната консумация на енергия в световен мащаб, без емисии на парникови газове, не съществуват“. — Б.а.