— Позволяват на хората да си строят къщи в дивото, на места недостъпни преди заради липсата на канализация и електричество. Представлява намеса в дивата природа и по този начин застрашава видове, които преди това не са били под заплаха.
— Забраната на ДДТ.
— Спокойно може да се определи като най-голямата трагедия на двайсети век. ДДТ беше най-доброто средство срещу комарите и въпреки всички празни приказки, няма друг продукт, който да се доближава дори малко до неговата ефективност и безопасност. След забраната му два милиона души годишно умират ненужно от малария, главно деца. Общо забраната досега е отговорна за смъртта на повече от петдесет милиона души36. Забраната на ДДТ уби повече хора от Хитлер, Тед. А природозащитното движение направи невъзможното да се стигне дотам37.
— Но ДДТ беше канцерогенен.
— Не, не беше. И по времето, когато го забраниха, това беше известно на всички38.
— Не беше безопасен.
— Всъщност беше толкова безопасен, че можеше да го ядеш. И група хора, участвали в експеримент, са правили точно това в продължение на две години39. След забраната беше заменен с паратион, който наистина не е безопасен. Повече от сто селскостопански работници починали в месеците след забраната на ДДТ, защото нямали опит в работата с наистина токсични пестициди40.
— Не съм съгласен с вас по тези въпроси.
— Само защото не разполагате със съответните факти или не желаете да приемете последиците от действията на организациите, които подкрепяте. Ще дойде ден, когато забраната на ДДТ ще бъде призната за непростима грешка.
— ДДТ всъщност изобщо не е бил забраняван официално.
— Прав сте. Просто държавите бяха уведомени, че ако продължат да го използват, ще им бъде отказана чуждестранна помощ. Кенър поклати глава. — Но има един неоспорим аргумент и той е, по статистика на ООН, че преди забраната на ДДТ маларията се е била свила до статут на рядка болест. Петдесет хиляди починали годишно в световен мащаб. Само няколко години по-късно маларията отново е световен бич. Петдесет милиона души са умрели след забраната, Тед. Пак повтарям, няма действие без вреда.
Последва дълго мълчание. Тед се размърда, понечи да каже нещо, после затвори уста. Накрая каза:
— Добре де. Добре. — После премина на президентски режим във висша степен. — Убедихте ме. Признавам, че имате основание. И какво?
— Това, че основният въпрос за всяко природозащитно действие е дали ползите надвишават вредите. Защото вреда винаги има.
— Добре. И?
— Да сте чували някоя природозащитна група да говори по този начин? Не сте. Всички те са абсолютисти. Изправят се пред съда и авторитетно заявяват, че ограниченията трябва да бъдат наложени, без да се замисляме за цената41. Изискването ограниченията да показват съотношението разход-полза им беше наложено от съдилищата след период на безумни отсъждания. Природозащитниците вдигнаха врява до небето заради изискването за оценка разход-полза и още вдигат. Не искат хората да знаят колко струват на обществото и на света исканите от тях ограничения. Ненадминат пример в това отношение бяха ограниченията върху бензола от края на осемдесетте години, които излязоха толкова скъпи при толкова нищожна полза, че струваха двайсет милиарда долара за всяка спасена година живот42. Вие поддържате ли това ограничение?
— Е, когато го представяте по този начин — не.
— Какъв друг начин има, Тед, освен истината? Двайсет милиарда долара, за да спасиш една година живот? Това беше цената на ограничението. Морално ли е да подкрепяте организации, които се борят за толкова скъпи ограничения?
— Не.
— Водещата лобираща група в Конгреса за ограничение на бензола беше НФПР. Ще се оттеглите ли от управителния й съвет?
— Не, разбира се.
Кенър само бавно кимна.
— Това слага край на разговора ни.
Санжонг сочеше екрана на компютъра и Кенър седна до него. Екранът показваше въздушна снимка на тропически остров с гъсти гори и широк залив синя вода. Снимката, изглежда, бе направена от ниско прелитащ самолет. Около залива имаше четири обрулени дървени бараки.
— Тези са нови — каза Санжонг. — Появили са се през последните двайсет и четири часа.
— Изглеждат стари.
— Да, но не са. Внимателният оглед подсказва, че са изкуствени. Възможно е да са направени от пластмаса, а не от дърво. Най-голямата, изглежда, се ползва за жилище, другите три — за оборудване.
— Какво оборудване? — попита Кенър.
38
Комисията Суийни, 26 април 1972, „ДДТ не представлява канцерогенна заплаха за човека“. Ракълшос го забрани два месеца по-късно с думите, че ДДТ „представлява канцерогенен риск“ за човека. Той никога не е чел доклада „Суийни“. — Б.а.
40
Джон Ноубъл Уилфърд, „Смърт от наследника на ДДТ поражда тревога“, „Ню Йорк Таймс“, 21 август 1970, стр. 1; Вилдавски, 1996, стр. 73. — Б.а.
42
Виж изследването на Харвардския център за анализ на риска: Тенгс и колектив, 1995. За пълната дискусия виж Ломборг, стр. 338. Той заключава: „Когато игнорираме цената на нашите природозащитни решения… в други области… ние всъщност извършваме статистическо убийство“. Той оценява смъртните случаи, които са можели да се избегнат, на 60 000 годишно само за Съединените щати. — Б.а.