— Ние отиваме — каза Кенър.
КЪМ ГАРЕДА
Сряда, 13 октомври
21:30
До летище Контаг на Гареда имаше девет часа полет. Салонът тънеше в мрак — повечето пътници спяха. Кенър както обикновено беше буден — със Санжонг седяха отзад и си говореха тихо.
Питър Евънс се събуди приблизително четири часа след началото на полета. Пръстите на краката му още пареха от антарктическото приключение, а гърбът му беше здравата натъртен от подмятането по време на пороя. Болката в пръстите му напомни, че трябва да ги проверява ежедневно за начало на инфекция. Стана и мина в задната част на салона, където седеше Кенър. Свали си чорапите и се зае да огледа пръстите си.
— Подуши ги — каза Кенър.
— Какво?
— Помириши ги. Ако имаш гангрена, най-напред ще я познаеш по миризмата. Болят ли те?
— Парят. Предимно нощем.
— Ще се оправиш. Мисля, че няма да загубиш нито един.
Евънс се облегна назад и си помисли колко е странно да си говорят за пръстите му и дали няма да загуби някой. От това гърбът незнайно защо го заболя още повече. Отиде в банята в дъното на самолета и разрови чекмеджетата за някакви обезболяващи. Имаше само „Адвил“, така че изпи две хапчета и се върна при другите.
— Онова, дето го разиграхте в Хонолулу, беше много умно. Жалко, че не подейства на Тед.
Кенър само го гледаше.
— Нищо не сме разиграли — каза Санжонг. — Вчера наистина е имало трима убити.
— Да бе. И са изяли единия?
— Според сведенията.
— Егати — промърмори Евънс.
Евънс вървеше към предната част на салона. Сара се надигна и прошепна:
— Не можеш ли да заспиш?
— Да. Освен това ме боли. А теб?
— И мен. Болят ме пръстите на краката. От измръзването.
— И мен.
Тя кимна към кухнята.
— Дали има някаква храна там?
— Сигурно.
Тя стана и тръгна назад. Той тръгна след нея.
— Болят ме и ушите, горната им част — каза Сара.
— Моите са добре — каза той.
Сара разрови шкафовете и намери някакви изстинали спагети. Подаде му една чиния. Той поклати глава. Тя си сложи и започна да яде.
— Откога познаваш Дженифър?
— Не може да се каже, че я познавам. Запознахме се наскоро, в правния офис.
— Тя защо идва с нас?
— Мисля, че се познава с Кенър.
— Така е — каза Кенър от мястото си.
— Откъде?
— Племенница ми е.
— Сериозно? — каза Сара. — И откога ти е пле… няма значение. Съжалявам. Късно е.
— Дъщеря е на сестра ми. Родителите й загинаха при самолетна катастрофа, когато Дженифър беше на единайсет.
— О!
— Тя е самостоятелно момиче.
— О!
Евънс погледна Сара и за пореден път си помисли, че трябва да има някакъв номер — как можеше да изглежда толкова красива и съвършена, когато току-що е станала от сън. А и пак си беше сложила от онзи парфюм, който го подлудяваше от първия миг, в който го подуши.
— Е — каза Сара. — Изглежда много приятна.
— Аз не, ъъъ, няма такова…
— Спокойно, Питър — каза тя. — Няма нужда да се преструваш пред мен.
— Не се преструвам — каза той и се приведе малко по-близо да усети отново парфюма.
— Напротив, преструваш се. — Тя се дръпна и седна срещу Кенър. — Какво ще правим, като кацнем на Гареда?
„Това го умее съвършено“, помисли си Евънс. Довела бе до съвършенство смразяващата си способност изведнъж да престава да го забелязва, сякаш той изобщо не съществува. В момента дори не поглеждаше към него. Беше насочила цялото си внимание към Кенър, разговаряше с него съсредоточено и се държеше, сякаш наоколо няма никой друг.
Това да го провокира ли беше предназначено? Нещо като примамка, която да възбуди интереса му и да го пришпори към гонитба? Защото изобщо не му действаше по този начин. Вбесяваше го.
Идеше му да удари с юмрук по масата и да каже: „Ехо! Земята — до Сара!“ Или нещо подобно.
Но му се струваше, че така само би влошил нещата. Лесно можеше да си представи пренебрежителния й поглед. Ама и ти си едно бебе. Или нещо такова. Това го изпълваше с копнеж за нещо простичко, нещо като отношенията му с Джанис. Само едно страхотно тяло и глас, който можеш да изключиш. Точно от това имаше нужда в момента.
Въздъхна дълбоко.
Тя го чу, погледна го и потупа мястото до себе си.
— Ела седни, Питър. И се включи в разговора. — И му отправи широка, ослепителна усмивка.
Той съвсем се обърка.
— Това е Резолюшън Бей — каза Санжонг и обърна компютъра си, така че всички да виждат. На екрана се появи заливът, после и карта на целия остров. — Намира се в североизточната част на острова. Летището е на западния бряг. Приблизително на четирийсет километра.