— О, не. Не, не. Хората са добри, услужливи…
— Глупости, Тед.
— Има гени на алтруизма.
— Ще ти се, Тед.
— Всяка жестокост е породена от слабост.
— На някои хора им харесва да са жестоки, Тед.
— Остави го на мира — намеси се Евънс.
— Защо? Хайде, Тед. Няма ли да ми отговориш?
— О, майната ти — избухна Тед. — Тези недорасли боклуци тук може и да ни убият всичките, но искам да знаеш едно, ако ще това да е и последното нещо, което ще кажа в живота си — че си един стопроцентов и неспасяем задник, Кенър. Ти изкарваш на повърхността най-лошото у всекиго. Ти си песимист, обструкционист, ти си срещу прогреса по принцип, срещу всичко, което е добро и благородно. Ти си една крайно дясна свиня във… във… в каквото там си облечен. Каквито и да са ти дрехите. Къде ти е пистолетът?
— Изпуснах го.
— Къде?
— Още докато бяхме в джунглата.
— Мислиш ли, че Санжонг го е намерил?
— Надявам се.
— Той ще дойде ли да ни спаси?
Кенър поклати глава.
— Ще свърши работата, която дойдохме да свършим.
— Тоест ще отиде в залива?
— Да.
— Значи никой няма да дойде да ни спаси?
— Да, Тед. Никой няма да дойде.
— Прецакани сме — каза Брадли. — Прецакани и преебани. Не мога да повярвам. — И се разплака.
Две момчета донесоха дебели конопени въжета. Вързаха ги стегнато за китките на Брадли, после и едно за друго. След това си излязоха.
Барабаните забиха по-силно.
Вън, в средата на селото, хората подхванаха ритмичен напев.
— Виждаш ли от мястото си вратата? — попита Дженифър.
— Да.
— Дръж я под око. Кажи ми, ако някой наближи.
— Добре — каза Сара.
Погледна назад и видя, че Дженифър е извила гръб и е стиснала кола между ръцете си. Краката си беше сгънала в коленете, така че петите й опираха в дървото, и започна да се катери по кола с невероятна бързина, като акробат. Стигна до върха, измъкна заключените си с белезниците ръце и леко скочи на пода.
— Има ли някой?
— Не… Къде си се научила на това?
— Наблюдавай вратата.
Дженифър седна отново до кола, все едно още беше прикована към него.
— Още ли няма никой?
— Няма.
— Някое от онези хлапета трябва да се появи — каза Дженифър. — Скоро.
Навън Самбука произнасяше реч — крещеше кратки фрази, на които тълпата отговаряше с викове. Водачът им ги подгряваше, насъскваше ги.
Брадли се беше свил в ембрионална поза и плачеше тихо.
Влязоха двама мъже, много по-възрастни от момчетата. Развързаха го. Изправиха го. Хванаха въжетата и го поведоха навън.
След миг тълпата изрева.
ПАВУТУ
Четвъртък, 14 октомври
12:02
— Хей, сладурче — каза Дженифър, когато едно момче подаде глава през вратата, и му се ухили. — Харесва ли ти това, което виждаш, сладък? — И размърда многозначително задник.
Отначало момчето я изгледа подозрително, но после влезе. Беше по-голямо от другите, може би на четиринайсет или петнайсет, и по-едро. Носеше пушка и нож, затъкнат в колана.
— Искаш ли да се позабавляваме малко? Ще ме пуснеш ли? — каза Дженифър и се усмихна, после нацупи устнички. — Разбираш ли ме? Ръцете ме болят, бебчо. Искаш ли да се позабавляваме?
Той се изсмя гърлено. Приближи се и й разтвори краката, после клекна пред нея.
— О, първо ме пусни, моля те…
— Не мери — каза той, като се смееше и клатеше глава. Знаеше, че може да я обладае, както е прикована към кола. Коленичил беше между краката й и се опитваше да си смъкне гащите, но с пушката в ръка му беше трудно, затова я остави настрана.
Случилото се след това стана много бързо. Дженифър изви гръб и изрита нагоре, удари хлапето под брадичката и главата му отхвръкна назад. Тя продължи, без да спира, сви се на топка, прокара ръце под дупето и после през краката си, така че ръцете й да са пред, а не зад нея, и когато хлапето се надигна, го удари с две ръце отстрани по главата. Той се срина на колене. Тя се хвърли отгоре му, събори го и заби главата му в пода. После измъкна ножа от колана му и му преряза гърлото.
Възседна го, докато тялото се гърчеше конвулсивно, а кръвта бликаше от гърлото и попиваше в пръстения под. На Сара й се стори, че това продължава вечно. Когато момчето най-сетне спря да се мята, Дженифър стана и пребърка джобовете му.
Сара гледаше зяпнала.
— По дяволите — промърмори Дженифър. — Мамка му!
— Какво?
— Ключът не е у него!
Обърна трупа по корем, като ръмжеше от усилието. Кръв полепна по ръцете й до лактите от раната на гърлото. Тя не й обърна внимание.