— Защото не е. Научили са се на този номер по тия краища на света. Лаят като куче и когато другите кучета се покажат, ги изяждат.
— Кой лае?
— Крокодилите. Това, дето го чувате, е крокодил. Някъде зад нас.
Откъм плажа внезапно се чу рев на автомобилни двигатели — три джипа се приближаваха откъм източната страна на залива. Подскачаха по пясъка.
— Това пък какво е? — попита Евънс.
— Упражняват го вече от седмица — каза Мортън. — Гледайте. По един спира пред всяка палатка. Виждате ли? Първата палатка… втората… третата. Всичките спират. Двигателите им продължават да работят. Всичките са обърнати на запад.
— Какво има на запад?
— Черен път, изкачва се по склона стотина метра и свършва.
— Там е имало нещо, така ли?
— Не. Те сами разчистиха пътя. Това беше първото, което направиха. — Мортън погледна към източния край на залива. — Обикновено по това време корабът вече се е придвижил в дълбоки води. Не знам защо се бави сега.
— Ох! — изсумтя Евънс.
— Какво има?
— Мисля, че забравяме нещо.
— Какво?
— През цялото време се тюхкаме за цунамито, което ще тръгне към калифорнийския бряг. Само че свлачището ще засмуче вода надолу, нали? Която след това ще се издигне. Това е все едно да пуснеш това камъче в ей тази локва. — Той пусна едно камъче в калната локва в краката им. — И вълната, която камъчето предизвиква… е като окръжност.
— Отива във всички посоки…
— О, не! — промълви Сара.
— О, да. Във всички посоки, включително и назад към плажа. Цунамито ще удари и тук. При това бързо. На какво разстояние от брега е Соломоновият разсед?
Мортън сви рамене.
— Не знам. Може би на три километра и нещо. Наистина не знам, Питър.
— Ако тези вълни се придвижват с осемстотин километра в час — каза Евънс, — значи нашата вълна ще стигне до плажа след…
— Двайсет и четири секунди — каза Сара.
— Да. Точно с толкова време разполагаме да се махнем оттук, след като подводното свлачище се задвижи. Двайсет и четири секунди.
Първият дизелов генератор изръмжа и се включи. После чуха втория, след него и третия. И трите работеха. Мортън си погледна часовника и каза:
— Започва се.
А после чуха и електронен вой, отначало едва доловим, но бързо набиращ сила. Изпълни въздуха.
— Това са кавитаторите — каза Мортън. — Включиха и тях.
Дженифър смъкна пушката от рамото си.
— Да се приготвим.
Санжонг се плъзна тихо от клоните на надвисналото дърво и скочи на палубата на „AV Скорпио“. Тринайсетметровият кораб сигурно газеше много плитко, защото беше пристанал съвсем до брега и огромните дървета на джунглата надвисваха над него. Не се виждаше от плажа — Санжонг беше разбрал, че е тук, чак когато чу пукота на радиостанции.
Клекна на кърмата, скрит зад крана, с който повдигаха и спускаха подводницата, и се ослуша. Струваше му се, че чува гласове от всички посоки. Прецени, че на борда сигурно има шест-седем души. Но на него му трябваха детонаторите. Предполагаше, че са в рубката, но нямаше как да е сигурен. А между неговото скривалище и рубката имаше десетина метра открита палуба.
Вдигна поглед към малката подводница, висяща над него. Беше яркосиня, дълга два метра и половина, с капак като мехур, в момента вдигнат. Спускаха я във водата и я вдигаха оттам с крана.
А кранът…
Огледа се за контролното табло. Знаеше, че трябва да е някъде наблизо, защото операторът трябваше да вижда подводницата по време на спускането й. Пропълзя, отвори кутията и огледа бутоните. Бяха шест, със стрелки в различни посоки. Като голямо дистанционно.
Натисна стрелката за надолу.
Чу се изстъргване и кранът започна да спуска подводницата към водата.
Включи се аларма.
Санжонг чу тропот на тичащи крака.
Приклекна и зачака.
На плажа се чу слабият звук на включила се аларма, едва доловим през рева на генераторите и кавитационното жужене. Евънс се огледа.
— Откъде идва това?
— Сигурно от кораба, ей там.
Мъжете на плажа също го чуха. Стояха по двойки пред палатките и сочеха. Чудеха се какво да правят.
В следващия миг откъм джунглата зад тях внезапно избухна автоматичен огън. Мъжете на плажа определено се притесниха и заобръщаха оръжията си ту насам, ту натам.
— Майната му — каза Дженифър и взе пушката на Евънс. — Това е то. По-добра възможност няма да имаме.
И изскочи на плажа.
Крокодилът нападна Кенър с ужасяваща скорост. Той едва успя да зърне огромните бели челюсти да се отварят широко и водата да се разплисква бурно, преди да стреля. Челюстите се затвориха с трясък само на сантиметри от крака му. Крокодилът се изви, изпляска и атакува отново, челюстите му се затръшнаха върху един провиснал над водата клон.