— Как?
— Имам някои идеи. Учените да не знаят кой ги финансира. Оценката на резултатите също да се извършва на сляпо. Основните изследователски проекти, свързани с политиката, да се провеждат от няколко екипа, които вършат една и съща работа. Защо не, ако наистина е нещо важно? Ще приложим натиск върху научните списания заради начина, по който представят научните доклади. Да публикуват разработката и реакциите спрямо нея в един и същи брой. Да извадим списанията от политиката. Техните редактори открито взимат страна по определени теми. Лоши момчета.
— Нещо друго? — повтори Евънс.
— Нов начин на изразяване. Ако прочетеш нещо от автори, които казват: „Намираме, че антропогенните парникови газове и сулфатите са оказали установимо влияние върху налягането на морското равнище“, оставаш с впечатлението, че са отишли на терен и са измерили нещо. Истината е, че просто са направили симулация. Говорят така, сякаш симулациите са едно и също с данните от реалния свят. А те не са. Това е проблем, по който трябва да се работи. Аз съм за печат с надпис: „ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: КОМПЮТЪРНА СИМУЛАЦИЯ — МОЖЕ ДА Е ПОГРЕШНА И НЕПОТВЪРДИМА.“ Като предупрежденията, които слагат на цигарените кутии. Да се слага подобен надпис върху вестникарски статии и в някой ъгъл на екрана по време на новините. „ВНИМАНИЕ: ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ — МОЖЕ ДА НЕ Е ПОДКРЕПЕНО С ФАКТИ.“ Представяш ли си как такива надписи ще цъфнат по целите първи страници на вестниците?
— И още? — Евънс вече се усмихваше.
— Има още едно-две нещица — каза Мортън, — но тези са основните. Много ще е трудно. Ще срещаме спънки по целия път. Ще ни опонират, ще ни саботират, ще ни се присмиват. Ще ни наричат какви ли не. Статуквото няма да ни хареса. Вестниците ще ни взимат на подбив. Но в един момент парите ще потекат към нас, защото ще се появят и първите резултати. И тогава всички ще млъкнат. А после ще ни отрупат с хвалби и това ще е най-опасният момент.
— И?
— Дотогава аз отдавна ще съм умрял. Във със Сара ще сте управлявали организацията едно двайсетина години. И последната ти задача ще е да я разпуснеш, преди да се е превърнала в поредната уморена, стара природозащитна организация, бълваща старомодна мъдрост, пилееща ресурси и причиняваща повече вреда, отколкото полза.
— Разбирам — каза Евънс. — И когато бъде разпусната?
— Ще намериш нещо младо и умно — независимо дали е мъж, или жена — и ще се опиташ да го вдъхновиш, за да направи онова, от което следващото поколение наистина ще има нужда.
Евънс погледна Сара.
Тя сви рамене и каза:
— Освен ако нямаш някоя по-добра идея.
Половин час преди да стигнат калифорнийския бряг, видяха ширналата се кафеникава мъгла, увиснала над океана. Ставаше по-плътна и по-тъмна с приближаването им към сушата. Скоро видяха светлините на огромния град. Едва пробиваха пелената от смог.
— Прилича малко на ада, нали? — каза Сара. — И като си помислиш, че трябва да кацнем в това нещо…
— Чака ни много работа — каза Мортън.
Самолетът започна плавно да се снижава към Лос Анжелис.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
• Роман като „Състояние на страх“, в който са изразени толкова много противоречащи си идеи, може да въведе читателя в недоумение относно какви точно са убежденията на автора по тези въпроси. От три години активно чета природозащитни текстове, което само по себе си е опасно начинание. Затова пък имах възможността да прегледам голямо количество данни и да обмисля много становища. Стигнах до следните заключения:
• Ние знаем удивително малко за всеки аспект на околната среда, от миналото й до сегашното й състояние, до това как да я съхраним и защитим. Във всеки един спор всички страни преувеличават количеството реално познание и неговата степен на достоверност.
• Атмосферният въглероден двуокис се увеличава и човешката дейност е вероятната причина за това.
• Намираме се в средата на естествена тенденция към затопляне, започнала около 1850-а година, когато сме излезли от четиристотингодишен студен период, известен като Малката ледникова епоха.
• Никой не знае в каква точно степен настоящата тенденция към затопляне е естествен феномен.
• Никой не знае в каква точно степен настоящата тенденция към затопляне е резултат от човешката дейност.
• Никой не знае на какво затопляне ще бъдем свидетели през следващото столетие. Компютърните модели показват разлики от четиристотин процента, което на практика е доказателство, че никой не знае. Но ако трябва да гадая — както правят всички, — бих казал, че нарастването ще е от 0,812436 градуса по Целзий. Няма доказателства, че моята прогноза за състоянието на света след сто години е по-добра или по-лоша от която и да било друга. (Не можем да „преценяваме“ бъдещето, нито можем да го „предсказваме“. Това са евфемизми. Можем само да гадаем. Една информирана догадка си е само догадка.)