• Безумно е да смятаме, че можем да контролираме една толкова сложна система като околната среда чрез съдебни процеси. Можем да променяме състоянието й само временно — обикновено като предотвратим нещо, — като нито можем да предскажем, нито да контролираме крайните резултати от временната промяна.
• Нищо не е толкова обречено на политизиране като околната среда, която всички ние делим, и с нищо не се злоупотребява толкова много чрез лоялността ни към дадена политическа партия. Именно защото е обща, околната среда не може да бъде управлявана от една-единствена фракция според собствените й икономически или естетически предпочитания. Рано или късно друга фракция ще вземе властта и предишната политика ще бъде сменена със своята противоположност. Стабилното управление на околната среда изисква да признаем, че всички предпочитания имат право на място под слънцето — на сноубордистите и рибарите, на любителите на планинското колоездене и алпинистите, на строителните предприемачи и природозащитниците. Тези предпочитания си противоречат и тяхната несъвместимост не може да се избегне. Само че истинската функция на политиката е да помирява несъвместими цели.
• Отчаяно се нуждаем от необвързан с политиката механизъм за финансиране „на сляпо“ за провеждане на изследвания, които да определят подходящата политика. Учените неизбежно се съобразяват с онзи, който им плаща. Онези, които финансират изследвания — били те фармацевтична компания, правителствена агенция или природозащитна организация — винаги имат предвид определен резултат. Финансирането на научни изследвания почти никога не е свободно от натиск. Учените знаят, че по-нататъшното финансиране зависи от това дали резултатите са по вкуса на спонсорите. Вследствие на това „изследванията“ на природозащитните организации са точно толкова повлияни и подозрителни, колкото и тези, финансирани от индустрията. Правителствените „изследвания“ са повлияни по подобен начин в зависимост от това кой е на власт през съответния период. Никоя фракция не е оставала неизкушена.
• Сигурен съм, че в света има твърде много сигурни неща.
• Лично аз изпитвам дълбока наслада от общуването си с природата. Най-щастливите ми дни всяка година са онези, които прекарвам далеч от цивилизацията. Иска ми се естествената околна среда да бъде запазена и за идните поколения. Надявам се да бъде запазена в достатъчни количества и с достатъчно умение, макар да не съм оптимист. Заключението ми е, че сред „експлоататорите на околната среда“ са природозащитните организации, правителствените организации и едрият бизнес. Всички те имат еднакво нелицеприятни досиета.
• Всеки си има дневен ред. Освен мен.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Представете си, че има нова научна теория, която предупреждава за настъпваща криза и посочва пътя, по който кризата да бъде избегната.
Тази теория бързо получава подкрепа от водещи учени, политици и знаменитости по целия свят. Изследванията се финансират от уважавани филантропи и се провеждат от престижни университети. За кризата се говори често по медиите. Научната й обосновка се преподава в колежите и висшите училища.
Нямам предвид глобалното затопляне. Говоря за друга теория, получила известност преди един век.
Сред поддръжниците й били Теодор Рузвелт, Удроу Уилсън и Уинстън Чърчил. Била одобрена от върховните съдии Оливър Уендъл Холмс и Луис Брандийс, които отсъдили в нейна полза. Сред известните й поддръжници били Александър Греъм Бел, изобретателят на телефона; активистката Маргарет Сангър; селекционерът Лутър Бърбанк; Лиланд Станфорд, основателят на университета Станфорд; писателят Хърбърт Уелс; драматургът Джордж Бърнард Шоу и стотици други. Носители на Нобелова награди я поддържали. Изследванията били подкрепени финансово от фондациите Карнеги и Рокфелер. За провеждането на тези изследвания бил създаден институтът „Колд Спрингс Харбър“, но част от работата била извършена и в Харвард, Йейл, Принстън, Станфорд и Джонс Хопкинс. Законопроекти във връзка с кризата били приети в различни щати от Ню Йорк до Калифорния.
Тези усилия имали подкрепата на Националната академия на науките, на Американската лекарска асоциация, на Националния изследователски съвет. Говорело се, че ако Исус бил жив, и той би подкрепил усилията.