Евънс се върна към списанието си.
— Мислиш ли, че пие повече от обикновено? — попита Дрейк.
— Не, едва ли — отвърна Евънс.
— Тревожа се.
— На твое място не бих се тревожил.
— Сигурно си даваш сметка — продължи Дрейк, — че остават само пет седмици до банкета в негова чест в Сан Франциско. Това ни е най-голямото мероприятие за набиране на средства тази година. Ще бъде отразено широко в медиите и ще ни помогне да рекламираме конференцията за резките климатични промени.
— Ъхъ — измърмори Евънс.
— Искам да съм сигурен, че медиите ще насочат вниманието си към екологичните въпроси, а не към нещо друго. Като към неща от лично естество, ако ме разбираш.
— Този разговор не следва ли да го водиш с Джордж?
— О, водил съм го. Споменавам ти го само защото прекарваш много време с него.
— Всъщност не е точно така.
— Знаеш, че той те харесва, Питър — каза Дрейк. — Ти си му като син, какъвто не е имал, или… и аз не знам, по дяволите. Но наистина те харесва, това е факт. И просто те моля да ни помогнеш, ако можеш.
— Не мисля, че ще те постави в неудобна ситуация, Ник.
— Просто… го дръж под око.
— Добре. Щом казваш.
Плъзгащата се врата в предната част на салона се отвори и Мортън каза:
— Евънс? Ако обичаш.
Питър стана, излезе от салона и затвори вратата.
— Говорих по телефона със Сара — каза Мортън. Сара Джоунс беше помощничката му в Лос Анджелис.
— Не е ли много късно?
— Такава й е работата. Плащай се добре. Седни. — Евънс седна на стола срещу него. — Чувал ли си някога за НАРС?
— Не.
— Национална агенция за разузнавателна сигурност?
Евънс поклати глава.
— Не. Но пък има поне двайсетина агенции по сигурността.
— Да си чувал за Джон Кенър?
— Не.
— Той е преподавател в Масачузетския технологичен институт.
— Не — каза Евънс. — Съжалявам. Има ли нещо общо с екологията?
— Възможно е. Виж какво можеш да разбереш.
Евънс се обърна към лаптопа до седалката си и го отвори. Имаше сателитна връзка с интернет. Той затрака по клавиатурата.
След няколко минути вече гледаше снимката на атлетичен на вид мъж с преждевременно посивяла коса и очила с тежки рогови рамки. Биографичните бележки бяха кратки. Евънс ги прочете на глас:
— Ричард Джон Кенър, преподавател по геоекологично инженерство.
— Каквото и да означава това — каза Мортън.
— На трийсет и девет. Двайсетгодишен защитава докторат по гражданско инженерство в Калифорнийския технологичен институт. На тема почвената ерозия в Непал. За една бройка не успява на квалификациите за олимпийския отбор по ски. Бакалавърска степен от правния факултет на Харвард. Следващите четири години е на правителствена работа. Министерство на вътрешните работи, отдел по политически анализи. Научен съветник на Междуправителствената преговорна комисия. Хобито му е планинско катерене — обявяват го за загинал на връх Ная Канга в Непал, но не бил. Опитал се да изкачи К2, но се отказал заради лошото време.
— К2 — каза Мортън. — Това не беше ли най-опасният връх?
— Нещо такова. Изглежда, е сериозен катерач. Както и да е, след това постъпва в Масачузетския технологичен, където постига забележителни успехи. Асистент през деветдесет и трета. Ръководител на университетския център за анализ на риска през деветдесет и пета. Ръководител катедра през деветдесет и шеста. Консултант на Агенцията за защита на околната среда, на министерство на вътрешните работи, на министерство на отбраната, на правителството на Непал и на Бог знае какво друго. Доста корпорации също. От 2002-ра в творчески отпуск.
— Което значи?
— Пише само, че е в отпуск.
— През последните две години? — Мортън стана и погледна над рамото на Евънс. — Не ми харесва. Прави страхотна кариера в МТИ, излиза в отпуск и не се връща. Мислиш ли, че си е навлякъл неприятности?
— Не знам. Но… — Евънс пресмяташе датите. — Защитил е докторска степен в калифорнийския технологичен, когато е бил на двайсет. Завършил е бакалавърската програма в Харвард за две вместо за три години. Станал е преподавател в МТИ на двайсет и осем…
— Добре де, добре, умен е — каза Мортън. — Обаче искам да знам защо е излязъл в отпуск. И защо е във Ванкувър?
— Във Ванкувър ли?
— Обадил се е на Сара от Ванкувър.
— Иска да се срещне с мен.
— Ами — каза Евънс — в такъв случай май ще е по-добре да се срещнете.
— И ще го направя — каза Мортън. — Но какво според теб иска?
— Нямам представа. Финансиране? Проект?