— Сара каза, че искал срещата да е поверителна. Не искал никой друг да узнава за нея.
— Е, това не е трудно. Все пак си на самолет.
— Не — каза Мортън и посочи с палец през рамо. — Изрично е споменал, че не иска Дрейк да бъде уведомяван.
— Може би ще е по-добре и аз да присъствам на срещата ви — каза Евънс.
— Да — отвърна Мортън. — Май ще е по-добре.
ЛОС АНДЖЕЛИС
Понеделник, 23 август
16:09
Железните порти се отвориха и колата потегли по сенчестата алея към къщата. Намираше се на Холмби Хилс, най-богаташката част на Бевърли Хилс. Тук живееха милиардерите, в имения, скрити от улицата зад високи порти и гъста растителност. В тази част на града охранителните камери бяха боядисани в зелено и монтирани така, че да не се набиват на очи.
Къщата се появи пред погледа — вила в средиземноморски стил с цвят на сметана, достатъчно голяма за десетчленно семейство. Колата спря и Евънс, който тъкмо бе приключил разговора си с кантората, затвори мобилния си телефон и слезе.
Птици чуруликаха в дърветата, миришеше на гардения и жасмин. Едно колибри висеше до лилавата бугенвилия при гаража. „Типична калифорнийска гледка“, помисли си Евънс. Самият той беше отраснал в Кънектикът, учил беше в Бостън — и дори след пет години тук Калифорния все още му се струваше екзотично място.
Видя, че и друга кола е паркирана пред къщата — тъмносив седан. С правителствени номера.
От входната врата излезе помощничката на Мортън Сара Джоунс, висока руса жена на трийсетина години, великолепна като филмова звезда. Беше облечена с бяла поличка за тенис и розово потниче, косата й бе прибрана в конска опашка. Мортън я целуна по бузата.
— Ще играеш ли днес?
— Възнамерявах. Но шефовете все ти създават работа. — Здрависа се с Евънс и отново се обърна към Мортън: — Добре ли пътува?
— Чудно. Дрейк обаче е ужасен. И не пие, нито капка. Започва да ми писва от него.
Мортън тръгна към вратата и Сара каза:
— Вече са тук, между другото.
— Кои?
— Професор Кенър. И още един мъж. Чужденец.
— Така ли? Ти не им ли каза, че трябва да…
— Да си уговорят среща? Да, казах им. Те, изглежда, смятат, че това не се отнася за тях. Просто седнаха и казаха, че ще почакат.
— Трябваше да ми се обадиш…
— Дойдоха преди пет минути.
— Хм. Добре. — Той се обърна към Евънс. — Ела, Питър.
Влязоха в къщата. Дневната на Мортън гледаше към градината отзад. Беше декорирана с азиатски антики, включително голяма каменна глава от Камбоджа; На дивана, с изправени гърбове, седяха двама мъже. Единият беше среден на ръст американец с къса сива коса и очила. Другият беше много мургав, стегнат и много красив въпреки тънкия белег, който се спускаше по цялата дължина на лицето му до лявото ухо. Бяха облечени с памучни панталони и леки спортни сака. И двамата седяха на ръба на дивана, нащрек, сякаш всеки миг можеха да скочат.
— Приличат на военни, нали? — измърмори Мортън.
Двамата мъже се изправиха.
— Господин Мортън, аз съм Джон Кенър от МТИ, а това е моят колега Санжонг Тапа. Дипломант от Мастанг. В Непал.
— А това е моят колега — каза Мортън — Питър Евънс.
Здрависаха се поред. Кенър стискаше здраво. Санжонг Тапа кимаше леко при всяко ръкостискане. Говореше тихо, с британски акцент.
— Приятно ми е.
— Не ви очаквах толкова скоро — каза Мортън.
— Работим бързо.
— Това и аз го виждам. За какво става въпрос?
— Боя се, че имаме нужда от помощта ви, господин Мортън. — Кенър се усмихна любезно на Евънс и Сара. — И за жалост, разговорът ни е поверителен.
— Господин Евънс е мой адвокат — каза Мортън, — а от помощничката си тайни нямам…
— Сигурен съм, че е така — каза Кенър. — Можете да споделите с тях казаното, когато решите. Но сега трябва да разговаряме с вас насаме.
— Ако нямате нищо против, бих искал да видя някакви документи за самоличност — каза Евънс.
— Разбира се — каза Кенър. И двамата мъже извадиха портфейлите си. Показаха му шофьорска книжка, издадена в щата Масачузетс, служебна карта от МТИ и паспорти. После му подадоха и визитки.
Джон Кенър
Център за анализ на риска
Масачузетски технологичен институт
Авеню „Масачузетс“, №454
Кеймбридж, МА 02138
Санжонг Тапа
Научен сътрудник
Катедра по геоекологично инженерство
Сграда 4-С 323
Масачузетски технологичен институт
Кеймбридж, МА 02138
Имаше телефонни номера, факс, имейл. Всичко изглеждаше редовно.
— А сега, ако двамата с госпожица Джоунс ни извините… — каза Кенър.
Бяха вън, в коридора, и гледаха към дневната през големите стъклени врати. Мортън седеше на едното канапе, Кенър и Санжонг — на другото. Говореха тихо. Всъщност, ако питаха Евънс, разговорът по нищо не се различаваше от безкрайните разговори с молби за инвестиции, които Мортън трябваше да понася.