— Значи ще се видим утре.
Беше гладен. В хладилника нямаше нищо за ядене освен кофичка кисело мляко с неопределена възраст, връзка повяхнала целина и пълна до половината бутилка вино, останала от последната му среща преди приблизително две седмици. Виждал се бе с едно момиче, Каръл, колежка от друга адвокатска кантора. Бяха се запознали във фитнеса. Връзката им беше непостоянна и хилава — и двамата бяха много заети, а и интересът им един към друг не беше нищо особено, честно казано. Виждаха се един-два пъти седмично, правеха страстен секс, а после един от двамата се оправдаваше с ранна среща на следващия ден и си тръгваше. Понякога ходеха и на ресторант, но по-скоро рядко. Никой от двамата не искаше да отдели нужното за това време.
Отиде в дневната да прослуша телефонния секретар. Нямаше съобщения от Каръл, затова пък имаше едно от Джанис, друго момиче, с което се виждаше понякога.
Джанис беше инструкторка във фитнес салон и имаше класическо лосанжелиско тяло — със съвършени пропорции и твърдо като камък. За Джанис сексът беше спортно мероприятие, включващо многобройни стаи, дивани и столове: след това Евънс винаги изпитваше чувство за малоценност, сякаш процентното съдържание на телесните му тлъстини не е достатъчно ниско за нейния стандарт. Но продължаваше да се вижда с нея, понеже се чувстваше някак горд, че може да има момиче с нейната външност, нищо че сексът не беше от най-добрите. А и тя с желание се отзоваваше на поканите му. Имаше си приятел, доста по-възрастен от нея, продуцент в една новинарска кабеларка, но той често отсъстваше от града и тогава тя се изнервяше.
Джанис беше оставила съобщение предната вечер. Евънс не си направи труда да й се обади. С Джанис нещата се организираха на момента — или тази вечер, или забрави.
Преди Джанис и Каръл беше имало други жени, повече или по-малко същите. Каза си, че има нужда от по-удовлетворителна връзка. Нещо по-сериозно, по-зряло. Но беше много зает и приемаше нещата както дойдат.
А в момента беше гладен.
Слезе при колата и подкара към най-близката закусвалня — правеха хубави хамбургери и го познаваха. Поръча си двоен чийзбургер и ягодов шейк.
Върна се вкъщи с намерението да си легне. После се сети, че трябва да се обади на Мортън.
— Добре, че се обади — каза Мортън. — Тъкмо преглеждах някои неща със… преглеждах някои неща. Докъде сме стигнали с даренията ми за НФПР? С иска на вануту и така нататък?
— Не знам — каза Евънс. — Документите са съставени и подписани, но мисля, че още не са преведени никакви пари.
— Това е добре. Искам да забавиш плащанията.
— Добре, няма проблем.
— Само за известно време.
— Добре.
— Не е нужно да го съобщаваме на НФПР.
— Да, разбира се.
— Добре.
Евънс затвори и отиде в спалнята да се съблече. Телефонът зазвъня отново.
Беше Джанис. Фитнес инструкторката.
— Хей — каза тя. — Сетих се за теб и се чудех какво правиш.
— В интерес на истината, тъкмо си лягах.
— О? Доста е рано за лягане.
— Тъкмо се прибрах от Исландия.
— И сигурно си уморен.
— Е — каза той. — Не чак толкова уморен.
— Искаш ли компания?
— Да.
Тя си изкиска и затвори.
БЕВЪРЛИ ХИЛС
Вторник, 24 август
06:04
Евънс се събуди от нечие тежко ритмично дишане. Протегна ръка към другата половина на леглото, но Джанис не беше там. Половинката й още беше топла. Той надигна глава с прозявка. На меката утринна светлина видя един строен, съвършено оформен крак да се вдига над долната табла на леглото, последван след миг и от втория. Двата крака бавно се спуснаха към пода. Издишване. После пак потеглиха нагоре.
— Джанис — попита той, — какво правиш?
— Трябва да загрея. — Стана с усмивка, гола и преспокойна, уверена във външния си вид и в това, че всеки неин мускул е очертан. — Имам група в седем.
— Колко е часът?
— Шест.
Той изпъшка и зарови глава във възглавницата.
— Наистина трябва да ставаш вече — каза тя. — Успиването съкращава живота.
Той изпъшка отново. Джанис беше пълна със здравна информация — такава й беше работата.
— Как може сънят да ми съкрати живота?
— Правили са изследвания с мишки. Не им позволявали да спят и познай какво? Живели по-дълго.
— Да бе. Имаш ли нещо против да включиш кафе-машината?
— Добре — каза тя. — Но наистина трябва да се откажеш от кафето… — И излезе от стаята.
Той стъпи на пода и каза:
— Не си ли чула? Кафето намалява риска от инсулт.
— Нищо подобно — каза тя от кухнята. — В кафето има деветстотин двайсет и три различни химични съединения и не е полезно за здравето.