— Нови проучвания — каза той. Но си беше вярно.
— Освен това причинява рак.
— Това изобщо не е доказано.
— И спонтанни аборти.
— Това едва ли ме засяга.
— И нервно напрежение.
— Джанис, моля те…
Тя се върна, скръсти ръце пред съвършените си гърди и се облегна на рамката на вратата. Виждаха се вените в долната част на корема й.
— Е, ти определено си нервен, Питър. Трябва да го признаеш.
— Само когато те гледам гола.
Тя се нацупи.
— Ти не ме вземаш на сериозно. — Обърна се и тръгна към кухнята, като му демонстрира съвършени седалищни мускули. Чу я да отваря хладилника.
— Няма мляко.
— Черно става.
Стана и тръгна към банята.
— Имаше ли някакви щети тук? — попита тя.
— От какво?
— От земетресението. Имаше слаб трус, докато те нямаше. Около четири и три.
— Не видях да е имало щети.
— Е, поне ти е преместило телевизора.
Той спря посред крачка.
— Какво?
— Преместило ти е телевизора. Ела виж.
Утринната светлина, сипваща се косо през прозореца, съвсем ясно показваше бледото очертание, където основата на телевизора се беше отпечатала в килима. Телевизорът бе преместен с шест-седем сантиметра от първоначалното си положение. Беше стар, с голям екран, трийсет и два инчов и дяволски тежък. Не можеше да се премести лесно. Евънс настръхна.
— Имал си късмет — каза Джанис. — С всичките стъкларии на полицата над камината. Те задължително се чупят, дори при слаб трус. Имаш ли застраховка?
Той не отговори. Беше се навел и надничаше между кабелите зад телевизора. Всичко изглеждаше нормално. Само че той не беше поглеждал зад телевизора повече от година. Едва ли можеше да прецени със сигурност.
— Между другото — каза тя, — кафето ти не е органично. Поне се постарай да си купуваш органично. Слушаш ли ме?
— Чакай малко. — Беше приклекнал пред телевизора и оглеждаше за нещо необичайно под него. Не виждаше нищо, което да не е било там и преди.
— А това какво е? — възкликна тя.
Той вдигна глава. Джанис държеше поничка.
— Питър — строго каза тя, — знаеш ли колко мазнини има в поничките? Все едно си изял пакетче масло.
— Знам… Трябва да ги откажа.
— Ами да, трябва. Освен ако не искаш да се разболееш от диабет, когато остарееш. Защо клечиш на пода?
— Проверявах телевизора.
— Защо? Не работи ли?
— Не, сигурно си работи. — Той се изправи.
— Пусна душа преди пет минути — каза тя. — Това е екологически безотговорно. — Наля му кафе и му го подаде. — Върви да си вземеш душ. Аз ще тръгвам.
Когато Евънс излезе от банята, тя вече си беше тръгнала. Той метна кувертюрата върху леглото (с това се изчерпваше представата му за оправено легло) и почна да се облича.
СЕНЧЪРИ СИТИ
Вторник, 24 август
08:45
Адвокатската фирма „Хасъл и Блак“ се помещаваше на пет етажа в една офис сграда в Сенчъри Сити. Бяха напредничава, социално ангажирана фирма. Представляваха много холивудски знаменитости и богати активисти, отдадени на екологични каузи. Фактът, че освен това представляваха и три от най-големите строителни компании в Ориндж Каунти, ставаше обществено достояние доста по-рядко. Но както се изразяваха партньорите, това поддържаше фирмата в равновесие.
Евънс беше постъпил на работа тук заради многобройните екологично активни клиенти и най-вече заради Джордж Мортън. Той беше един от четиримата адвокати, които работеха на пълно работно време за Мортън и неговата любима благотворителност — Националния фонд за природните ресурси или НФПР.
Въпреки това Евънс още беше младши сътрудник и следователно офисът му беше малък и с изглед към плоската стъклена стена на небостъргача от другата страна на улицата.
Евънс се зае да прегледа документите върху бюрото си. Обичайните неща, които се прехвърляха към младшите служители. Един договор за преотдаване под наем на жилищна площ, договор за комплексно трудово възнаграждение, писмено проучване за обявяване на банкрут, данъчен формуляр и две чернови на предупредителни писма за завеждане на искове от името на клиентите му — едното на художник срещу една галерия, която отказваше да му върне непродадените платна, и едно от любовницата на Джордж Мортън, която твърдеше, че служителят на паркинга в Суши Року е одраскал мерцедеса й, докато го е паркирал.
Любовницата, Маргарет Лейн, беше бивша актриса с лош нрав и склонност към завеждане на съдебни искове. Винаги когато се почувстваше пренебрегната от Джордж — което се случваше все по-често през последните месеци, — си намираше причина да съди някого. И искът неумолимо се озоваваше на бюрото на Евънс. Той си отбеляза да се обади на Марго. Не мислеше, че искът й има шанс да бъде зачетен, но нямаше да му е лесно да я убеди.