— Това е добре.
— Какво е твоето отношение към всичко това?
— Никакво. Просто правя онова, което поиска клиентът.
— Но ти го съветваш.
— Ако ми поиска съвет. Което засега не е направил.
— Говориш така, сякаш самият ти си изпаднал в немилост.
Евънс поклати глава.
— Хърб. Не виждам да има някакъв проблем. Налице е само отлагане. Толкоз.
— Добре — каза Лоуенстайн и посегна към телефона. — Ще се опитам да успокоя Ник.
Евънс се върна в офиса си. Телефонът звънеше и той го вдигна.
— Какво ще правиш днес? — попита Мортън.
— Нищо особено. Бумащина.
— Това може да почака. Искам да отидеш да провериш как стоят нещата с иска на вануту.
— За Бога, Джордж, всичко е още в етап на подготовка. Поне още няколко месеца ще минат, докато заведат иска в съда.
— Прескочи дотам — каза Мортън.
— Добре, те са в Калвър Сити, ще им звънна и…
— Не. Не се обаждай. Иди.
— Но те не очакват…
— Точно така. Именно. После ми се обади какво си открил, Питър.
И затвори.
КАЛВЪР СИТИ
Вторник, 24 август
10:30
Екипът, подготвящ съдебния иск на вануту, се беше нанесъл в един стар склад южно от Калвър Сити. Районът беше индустриален, с множество дупки по улиците. Нищо особено не се виждаше от тротоара — само обикновена тухлена стена и врата с очукана метална табелка с номера на адреса. Евънс натисна звънеца и го пуснаха в малка, отделена с допълнителни стени приемна. Тих говор се чуваше от другата страна на стената, но за гледане нямаше нищо.
Двама въоръжени пазачи стояха от двете страни на вратата в дъното, която водеше към същинския склад. Една секретарка седеше зад малко бюро. Въпросната секретарка го изгледа враждебно.
— Вие сте?
— Питър Евънс, „Хасъл и Влак“.
— За кого?
— Господин Болдър.
— Имате ли уговорка?
— Не.
Секретарката го изгледа невярващо.
— Ще звънна на помощничката му.
— Благодаря.
Секретарката заговори тихо по телефона. Евънс я чу да споменава името на адвокатската фирма. Погледна към двамата пазачи. Бяха от частна охранителна фирма. Те го изгледаха на свой ред — с безизразни лица.
Секретарката затвори и каза:
— Госпожица Хейнс ще дойде веднага. — И кимна на пазачите.
Единият се приближи и каза на Евънс:
— Просто формалност, господине, Мога ли да видя някакъв документ за самоличност?
Евънс му подаде шофьорската си книжка.
— Носите ли камери или други устройства за запис?
— Не — каза Евънс.
— Въоръжен ли сте?
— Не.
— Бихте ли си вдигнали ръцете за малко? — При сепнатия му поглед пазачът каза: — Представете си, че сте на летище. — И го обискира набързо. Изглежда, не очакваше да намери оръжие, но пък определено го претърсваше за жици. Прокара пръсти около яката му, опипа подгъва на сакото му, плъзна пръст по колана му, след което го помоли да си събуе обувките. Накрая прокара от двете страни на тялото му, в цял ръст, електронна палка.
— Не се шегувате, момчета — каза Евънс.
— Така е. Благодаря ви, господине.
Пазачът отстъпи встрани и се върна на мястото си до стената. Нямаше къде да се седне, така че Евънс остана прав и зачака. Минаха сигурно две минути, преди вратата да се отвори. Привлекателна, но строга на вид жена около трийсетте с къса тъмна коса и сини очи, облечена с дънки и бяла риза, каза:
— Господин Евънс? Аз съм Дженифър Хейнс. — Ръкостискането й беше твърдо. — Работя с Джон Болдър. Последвайте ме, моля.
Влязоха в тесен коридор със заключена врата в дъното. Допълнителна предпазна мярка — трябваше да минеш през две врати, за да се озовеш вътре.
— За какво беше всичко това? — каза той и кимна към пазачите отвън.
— Имахме малък проблем.
— Какъв проблем?
— Разни хора искат да знаят какво става тук.
— Ъъъ… хм.
— Научихме се да внимаваме.
Тя вдигна картата си пред вратата и ключалката изщрака.
Влязоха в стария склад — просторно помещение с висок таван, разделено със стъклени прегради на големи клетки. Вляво, зад стъклото, Евънс видя помещение, претъпкано с компютърни терминали. Пред всички седяха млади хора, а до клавиатурите имаше папки. На стъклената стена с големи букви пишеше: НЕОБРАБОТЕНИ ДАННИ.
Вдясно имаше подобна конферентна зала с надпис: САТЕЛИТИ/ РАДИОСОНДИ. Вътре имаше четирима души, които оживено обсъждаха някаква диаграма с големи пикове, окачена на стената.
По-нататък имаше друга стая с надпис: ОБЩИ ЦИРКУЛАЦИОННИ МОДЕЛИ (ОЦМ). Тук по стените висяха нагъсто големи карти на света и графики в ярки цветове.
— Уха! — възкликна Евънс. — Голяма операция.