— Това всъщност не е вярно.
— Не е ли?
— Дори не е близо до истината. Опитайте още веднъж.
Евънс замълча. Ясно беше, че го изпитва човек с придирчивата и прецизна умствена нагласа на правист. Той добре познаваше тази порода, още от правния факултет. Помисли за миг, като внимателно подбираше думите си.
— Глобалното затопляне е, ъъъ, затоплянето на земната повърхност от излишъка на въглероден двуокис в атмосферата, причинен от изгарянето на изкопаеми горива.
— И това също не е вярно.
— Защо да не е?
— По няколко причини. В най-добрия случай, мога да преброя четири грешки в изявлението, което направихте току-що.
— Не разбирам — каза Евънс. — Изявлението ми… просто казах какво е глобалното затопляне.
— Само че то е нещо друго. — Тонът на Болдър беше отсечен, авторитетен. — Глобалното затопляне е теория…
— Вече едва ли е само теория — прекъсна го Евънс.
— Напротив, теория е — каза Болдър. — Повярвайте ми, лично аз бих искал да е нещо повече. Но в действителност глобалното затопляне е теорията, че повишените нива на въглероден двуокис и някои други газове причиняват увеличаване и средната температура на земната атмосфера, заради така наречения „парников ефект“.
— Щом казвате — съгласи се Евънс. — Това е по-точно определение, но…
— Господин Евънс, вие самият вярвате в глобалното затопляне, ако съм ви разбрал правилно, нали?
— Разбира се.
— Силно вярвате в него?
— Ами да. Като всички други.
— Когато вярвате силно в нещо, не смятате ли, че е важно да изразявате това си убеждение по най-точния начин?
Евънс започваше да се поти. Наистина се чувстваше, все едно се е върнал в университета.
— Ами, не знам… в този случай по-скоро не. Защото когато стане дума за глобалното затопляне, всички знаят за какво става въпрос.
— Знаят, казвате? Според мен дори самият вие не знаете за какво говорите.
Нагорещен до бяло гняв заля Евънс и той кипна:
— Вижте, само защото не се изразявам с точните научни термини…
— Не термините ме интересуват, господин Евънс. Загрижен съм за сърцевината на вашето твърдо убеждение. Подозирам, че убежденията ви са безпочвени.
— С цялото ми уважение към вас, това е нелепо. — Той си пое дълбоко дъх.
— Искате да кажете, че не са безпочвени?
— Точно това искам да кажа.
Болдър го изгледа замислено. Изглеждаше доволен от себе си.
— В такъв случай вие бихте били от голяма полза за този процес. Имате ли нещо против да ни отделите един час от времето си?
— Ъъъ… може би.
— Ще имате ли нещо против да ви запишем на видео?
— Не, но… защо?
Болдър се обърна към Дженифър Хейнс и тя каза:
— Опитваме са да определим какво знаят за глобалното затопляне добре информираните хора като вас. Това ще ни помогне да представим по-убедително тезата си пред съдебните заседатели.
— Искате да бъда нещо като фалшив съдебен заседател?
— Именно. Вече го пробвахме с няколко души.
— Добре — каза Евънс. — Сигурно бих могъл да го вмъкна в програмата си на някакъв етап.
— Сега би било добре — каза Болдър и се обърна към Дженифър: — Събери хората си в четвърта стая.
— Бих се радвал да помогна, разбира се — каза Евънс, — но дойдох просто да получа обща представа…
— Защото сте чули, че има проблеми с делото? Няма. Но има значителни предизвикателства — каза Болдър и си погледна часовника. — Трябва да присъствам на една среща, която не може да чака. Вие останете с госпожица Хейнс и когато приключите, ще поговорим за делото така, както го виждам аз. Става ли?
Не му оставаше друго, освен да се съгласи.
ЕКИП ВАНУТУ
Вторник, 24 август
11:00
Вкараха го в една съвещателна зала, настаниха го в единия край на дълга маса и насочиха към него видеокамера. „Точно като при показания под клетва“, помисли си той.
Петима млади хора влязоха в стаята и седнаха около масата. Всички бяха облечени небрежно, с дънки и тениски. Дженифър Хейнс ги представи толкова бързо, че Евънс не им запомни имената. Обясни, че всичките били студенти от последните курсове по различни научни дисциплини.
Докато те се настаняваха, Дженифър седна на стола до него и каза:
— Моля да извините Джон за държането му. Притеснен е и се намира под голям натиск.
— Заради делото?
— Да.
— Какъв натиск по-точно?
— Разговорът ни може би ще ви даде някаква представа с какво си имаме работа. — Тя се обърна към другите. — Готови ли сме?
Младежите кимнаха и заотваряха тефтерите си. Камерата се включи. Дженифър каза:
— Разговор с Питър Евънс от „Хасъл и Блак“, вторник, двайсет и четвърти август. Господин Евънс, бихме искали да обсъдим вашите възгледи за доказателствата, потвърждаващи глобалното затопляне. Това не е тест — просто бихме искали да изясним какво мислите по въпроса.