Маршъл усети как го залива вълна на разочарование.
— Ами… да. Може.
Тя лекичко стисна рамото му.
— Не се притеснявай, по-късно ще е зает с негови си работи.
Отиде да отвори вратата в дъното на лабораторията и Джими влезе. Маршъл погледна през рамо и го видя да се помотава на няколко крачки зад Мариса с ръце в джобовете. Мариса отново застана до него пред контролното табло.
— Готово — каза тя. — Хайде сега ми покажи.
Електрическите мотори в другия край на резервоара забръмчаха и генерираха първата вълна. Беше малка и накъдри плавно повърхността на водата по дължината на резервоара, преди да се плисне в косия панел в близкия му край.
— И какво, това е приливна вълна? — попита тя.
— Симулация на цунами, да — каза Маршъл. Пръстите му играеха по клавиатурата. Дисплеите на контролното табло показваха температурата и налягането, генерираха цветни образи на вълната.
— Симулация — повтори тя. — Какво имаш предвид?
— В този резервоар можем да правим вълни с височина до един метър — обясни Маршъл. — Но истинското цунами достига височина от четири, осем и дори десет метра. Понякога и повече.
— Вълна в океана, която е висока десет метра? — Очите й се разшириха. — Наистина? — Гледаше към тавана — явно се опитваше да си го представи.
Маршъл кимна. Десет метра са височината на триетажна сграда. При скорост от осемстотин километра в час към обречения бряг.
— И когато стигне до брега? — каза тя. — Това е наклонът в този край, така ли? Грапав изглежда, като чакъл. Това брегът ли е?
— Точно така — каза Маршъл. — Колко високо ще залее вълната брега зависи от ъгъла на наклона му. Можем да променяме ъгъла на панела.
Приятелят на Мариса тръгна напред, по-близо до резервоара, но все така настрани от тях двамата. Не беше казал и дума.
Мариса изглеждаше развълнувана.
— Можете да го променяте? Как?
— Моторизиран е.
— Под всякакъв ъгъл? — Тя се изкиска. — Покажи ми vingt-sept градуса. Двайсет и седем.
— Готово. — Маршъл затрака по клавиатурата и зададе командата. С тих стържещ звук бреговият наклон се издигна.
Американецът се приближи към резервоара да погледне. „Наистина е впечатляващо — помисли Маршъл. — Всеки би бил любопитен“. Само че онзи мълчеше като риба. Просто стоеше и гледаше как чакълената повърхност се накланя. Скоро панелът спря в новото си положение.
— Значи това е наклонът? — каза тя.
— Да — отвърна Маршъл. — Макар че, в интерес на истината, двайсет и седем градуса е доста стръмно, повече от средната брегова ивица в реалния свят. Може би трябва да го променя на…
Мургавата й ръка се сви около неговата.
— Не, не — каза Мариса. Кожата й беше мека. — Остави го така. Покажи ми вълната. Искам да видя вълна.
Малки вълни се генерираха на всеки трийсет секунди. Къдреха се по дължината на басейна с лек плисък.
— Ами, първо трябва да знам формата на брега. В момента е равен плаж, но ако беше някакъв залив…
— Може ли да се направи залив?
— Разбира се.
— Сериозно? Покажи ми.
— Какъв залив искаш? Пристанище, устие на река, широк залив…
— О — каза тя и сви рамене, — направи ми широк залив.
Той се усмихна.
— Добре. Колко голям?
Сред жуженето на електрически мотори бреговата линия започна да се вгъва навътре и наклонът се превърна в купа.
— Фантастично — каза тя. — Хайде, Джонатан, покажи ми вълната.
— Не още. Колко голям е заливът?
— Ами… — Тя размаха ръце във въздуха. — Една миля. Залив от една миля. Ще ми я покажеш ли вече? — Наведе се към него. — Не обичам да чакам. Добре е да го знаеш.
Той усети парфюма й. Затрака бързо по клавиатурата.
— Готово. Голяма вълна, връхлитаща върху залив от една миля с двайсет и седем градусов наклон.
Чу се доста по-силен плисък, когато следващата вълна се зароди в далечния край на резервоара, а после се плъзна гладко към тях, водна стена, висока приблизително петнайсет сантиметра.
— Ооо! — Мариса се нацупи. — Обеща ми, че ще е голяма.
— Само почакай — каза той.
— Ще стане по-голяма ли? — попита тя и се изкиска. После пак сложи ръка на рамото му. Американецът я погледна сърдито и тя вирна предизвикателно брадичка. Но когато Джими погледна обратно към резервоара, свали ръката си.
На Маршъл пак му стана криво. Тя просто го използваше като пионка в играта си с Джими.
— Нали каза, че ще стане по-голяма?
— Да — отговори Маршъл. — Вълната ще расте с приближаването си към брега. В дълбоки води цунамито е малко, но в плитки води нараства. А заливът ще концентрира силата му допълнително.
Вълната се надигна, после се разби в извития бряг в близкия край на резервоара. Максималната й височина беше около метър и шейсет, по преценка на Маршъл.