— Да. Всички знаят, че той е причината.
— Тази диаграма притеснява ли ви в някаква степен?
— Не — каза Евънс. — Признавам, че повдига някои въпроси, но пък не всичко се знае за климата. Така че — не. Диаграмата не ме притеснява.
— Добре. Радвам се да го чуя. Казахте, че тази диаграма показва средните стойности, измерени в метеорологични станции по целия свят. Доколко може да се разчита на тези данни, как мислите?
— Нямам представа.
— Ами например в края на деветнайсети век данните се събирали от хора, които отивали навън при една малка кутия и два пъти на ден записвали температурата. Може и да са пропускали от време на време. Може някой от близките им да се е разболял. И е трябвало да попълват данните по-късно.
— По онова време — може би.
— Така. Но колко точни според вас са записите на температурните данни от Полша през трийсетте години? Или от руските провинции от 1990-а насам?
— Не много точни, предполагам.
— И аз бих се съгласила с тази оценка. Така че през последните сто години значителен брой от метеорологичните станции, включени в проучването, може да не са предоставили достоверна информация с високо качество.
— Възможно е — каза Евънс.
— За целия този период коя страна според вас има най-добре поддържаната мрежа от метеорологични станции, покриващи голяма територия?
— Щатите?
— Именно. Мисля, че по това не може да има спор. Ето друга диаграма.
— Тази диаграма прилича ли на първата, която видяхме, за глобалната температура?
— Не съвсем.
— Каква е промяната в температурата от 1880-а до наши дни?
— Като че ли, ъъъ, една трета от градуса.
— Една трета от градус по Целзий за сто и двайсет години. Не изглежда особено значително. — Тя посочи диаграмата. — И коя е била най-топлата година през последното столетие?
— Като че ли деветстотин трийсет и четвърта.
— Според вас показва ли тази диаграма наличието на глобално затопляне?
— Амии. Температурата се е повишила.
— През последните трийсет години — да. Но през трите десетилетия преди това се е понижавала. А настоящите температури в САЩ са приблизително същите като през трийсетте години на двайсети век. Така че — потвърждава ли тази диаграма наличието на глобално затопляне?
— Да — каза Евънс. — Просто в Щатите то не е толкова значително, колкото в останалата част на света, но все пак го има.
— Притеснява ли ви фактът, че най-точните температурни записи показват най-малко затопляне?
— Не. Защото глобалното затопляне е глобално явление. Не засяга само Щатите.
— Ако трябваше да защитавате тези диаграми в съдебна зала, смятате ли, че бихте могли да убедите съдебните заседатели в своята позиция? Или те ще разгледат диаграмата и ще кажат — тая работа с глобалното затопляне е изсмукана от пръстите?
— Подвеждане на свидетеля — каза той през смях.
Всъщност беше леко обезпокоен. Но само леко. И преди беше чувал подобни твърдения на екологични конференции. Лобистите на индустрията можеха да те засипят с данни, които са изопачили предварително, и да изнесат убедителна, добре подготвена реч, която, без да се усетиш, те изпълва със съмнения.
Сякаш прочела мислите му, Дженифър каза:
— Тези диаграми показват действителни данни, Питър. Температурни записи от Института за космически изследвания към Колумбийския университет. Нива на въглероден двуокис от Мауна Лоа и ледниците в Антарктика4. И всичките са събрани от изследователи, които твърдо вярват в наличието на глобално затопляне.
— Да — каза той. — Защото всеобщото мнение на учените по целия свят гласи, че глобалното затопляне е факт и че то представлява заплаха за цялата планета.
— Добре — спокойно каза тя. — Радвам се, че всичко това не повлия на възгледите ви. Сега да се насочим към други въпроси. Дейвид?
Един от студентите се наведе напред.
— Господин Евънс, бих искал да поговорим за използването на земята, за градския островен ефект на затопляне и за сателитните данни относно температурата на тропосферата.
Евънс си помисли: „О, Господи“. Но само кимна и каза:
— Добре…
— Един от въпросите, които бихме искали да засегнем, е как температурата на повърхността се влияе от използването на земята. Запознат ли сте с този въпрос?
— Всъщност не. — Той си погледна часовника. — Честно казано, вие работите в дълбочина на подробностите, която е извън моите възможности. Аз просто слушам какво казват учените и…
— А ние се подготвяме за съдебен процес — каза Дженифър — въз основа на онова, което казват учените. Съдебната битка ще се води точно на такова ниво на научна трудност.
4
Д. М. Етеридж, 1996, „Естествени и антропогенични промени в атмосферния въглероден двуокис през последните хиляда години от въздуха в антарктическия лед“, „Списание за географски проучвания“ 101 (1996): 4115–28. — Б.а.