Интеркомът изжужа и се чу гласът на помощничката:
— Господин Болдър, търси ви господин Дрейк от НФПР.
— Добре. — Болдър се обърна към Евънс и му подаде ръка. — Приятно ми беше да си поговорим, господин Евънс. Още веднъж предайте благодарностите ни на Джордж. Кажете му, че ако поиска, по всяко време е добре дошъл да види какво правим. Тук винаги работим усилено. Желая ви приятен ден.
После се обърна и вдигна телефона. Евънс го чу да казва:
— Ник, какво, по дяволите, става в НФПР? Ще оправиш ли нещата, както се договорихме, или не?
Евънс затвори вратата.
Излезе от офиса на Болдър с неприятно чувство. Болдър беше един от най-убедителните хора на планетата. Знаеше, че Евънс е пратен от Джордж Мортън. Знаеше, че Мортън се кани да направи огромно дарение в подкрепа на процеса. Би трябвало да излъчва вълни от самоувереност. И наистина беше започнал така.
„Аз съм напълно убеден, че ще спечелим това дело“.
Но след това Евънс бе чул и друго:
„Предизвикателствата не са за пренебрегване“.
„Нямаме нито един научен експерт, който да не заприлича на глупак“.
„В този процес ние трябва да заложим стръв и после бързо да навием макарата“.
„Този процес ще зависи от записите на тихоокеанското ниво“.
„Морското равнище е една жестоко оспорвана специалност“.
„Ще видим“.
Определено не беше разговор, предназначен да затвърди увереността на Евънс. Същото можеше да се каже за експеримента, който бяха провели с Дженифър Хейнс относно научните проблеми, с които биха могли да се сблъскат по време на процеса.
Но пък, като си помислиш, тези изразени на глас съмнения всъщност бяха знак за увереност от страна на правния екип. Самият Евънс също беше адвокат — беше дошъл да разбере как върви подготовката за процеса и те не бяха скрили нищо от него. Щяха да спечелят делото, макар и трудно, заради сложността на данните и неспособността на заседателите да се съсредоточат задълго.
И така — трябваше ли той, Евънс, да препоръча на Мортън да продължи с финансовата си поддръжка?
Разбира се, че трябва.
Дженифър го чакаше пред офиса на Болдър.
— Чакат ви в съвещателната зала. Готови сме да продължим.
— Наистина съжалявам, но не мога — отвърна Евънс. — Имам други…
— Разбирам — каза тя, — ще го направим друг път. Чудех се дали имате друга среща веднага, или ще намерите време да обядваме заедно?
— О — каза Евънс без никакво колебание, — за това ще намеря време.
— Добре — каза тя.
КАЛВЪР СИТИ
Вторник, 24 август
12:15
Обядваха в един мексикански ресторант в Калвър Сити. Тихо местенце. В единия ъгъл имаше шепа кинаджии от близкото филмово студио на „Сони“. Двама гимназисти се натискаха. Имаше и няколко възрастни жени с широкополи шапки.
Седнаха в едно ъглово сепаре и си поръчаха специалитета на заведението.
— Болдър, изглежда, смята, че данните за морското равнище са най-важни — каза Евънс.
— Така мисли той. Лично аз не съм толкова сигурна.
— Защо?
— Никой не е виждал цялата информация. Но дори да е с високо качество, трябва да показва значително покачване на морското равнище, за да впечатли заседателите. А това може и да не е така.
— Как е възможно това? — попита Евънс. — Ледниците се топят, гигантски ледени блокове се откъсват от Антарктика…
— Въпреки това данните може да не показват значително покачване. Нали знаете Малдивските острови в Индийския океан? Имаше съмнения за евентуални наводнения и поканиха екип скандинавски учени да проучи морското равнище. Учените не откриха доказателства за покачване в рамките на последните няколко века — и понижаване през последните двайсет години.
— Понижаване? Това било ли е публикувано някъде?
— Миналата година — каза тя. Донесоха храната и Дженифър махна с ръка в смисъл „стига сме говорили за работа“. Изяде буритото си с апетит и избърса брадичката си с ръка. Евънс забеляза назъбен бял белег от дланта й по вътрешната страна на ръката чак до лакътя. — Господи, обожавам тази храна. Във Вашингтон не може да се намери свястна мексиканска кухня.
— Вие оттам ли сте?
Тя кимна.
— Дойдох да помогна на Джон.
— Той ви е помолил?
— Не можех да му откажа. — Тя вдигна рамене. — Така че виждам приятеля си веднъж в седмицата. Редуваме се — той идва тук едната, аз пътувам до Вашингтон за следващия уикенд. Но ако се стигне до процес, може да отнеме година, дори две. Не ми се вярва връзката ни да издържи.
— Той с какво се занимава? Приятелят ви.