— Оставете на мен.
След няколко минути вече бяха навън. Евънс примижа на млечната обедна светлина. Тръгнаха по тротоара.
— Значи — подхвана Евънс — излиза, че сте много добра в каратето.
— Достатъчно добра.
Стигнаха до склада. Той й подаде ръка за довиждане.
— Наистина бих искала пак да обядваме заедно — каза Дженифър. Беше толкова директна, че той се зачуди дали пък не го е харесала, или просто иска да го държи в течение за напредъка по подготовката на процеса. Защото също като Болдър и тя изглеждаше много убедена в успеха.
— С огромно удоволствие — каза той.
— Скоро, нали?
— Да.
— Ще ми се обадите ли?
— Със сигурност.
БЕВЪРЛИ ХИЛС
Вторник, 24 август
17:04
Когато стигна до апартамента си и паркира в гаража срещу алеята, почти се беше стъмнило. Докато се качваше по задното стълбище, хазяйката подаде глава през прозореца и каза:
— За малко ги изпуснахте.
— Кои?
— Хората от кабелния сервиз. Тъкмо си тръгнаха.
— Не съм викал кабелен сервиз — каза той. — Пуснахте ли ги?
— Не, разбира се. Казаха, че ще ви изчакат. Тъкмо си тръгнаха.
Евънс не беше чувал хора от кабелен сервиз да чакат когото и да било.
— Колко чакаха?
— Не много. Десетина минути.
— Добре.
Стигна до площадката на втория етаж. На бравата беше закачена бележка „Съжаляваме, че ви изпуснахме“. И с по-малки букви: „Обадете се за уговорка“.
И тогава разбра какъв е проблемът. Записаният адрес беше Роксбъри 2119. Неговият беше Роксбъри 2129. Само че бележката с адреса беше на предната врата, а не на задната. Просто бяха сгрешили. Вдигна изтривалката да провери ключа, който държеше там. Беше си на мястото — точно където го беше оставил. Не беше местен — около него се беше събрала прах.
Отключи и влезе. Отиде при хладилника и видя старата кофичка кисело мляко. Трябваше да прескочи до супермаркета, но беше прекалено уморен. Провери телефонния секретар за съобщения от Джанис или Каръл. Нямаше. Е, сега вече и Дженифър Хейнс влизаше в сметките, но тя си имаше приятел, беше от Вашингтон и… той знаеше, че просто няма да се получи.
Замисли се дали да не се обади на Джанис, но се отказа. Взе си душ и реши да си поръча пица за вкъщи. Полегна да си почине за няколко минути, преди да се обади. И заспа моментално.
СЕНЧЪРИ СИТИ
Сряда, 25 август
08:59
Съвещанието се провеждаше в голямата конферентна зала на четиринадесетия етаж. Четиримата счетоводители на Мортън бяха там, също и помощничката му Сара Джоунс, Хърб Лоуенстайн, който се занимаваше с недвижимата собственост, някакъв тип — Марти Брен, — който отговаряше за данъците на НФПР, и Евънс. Мортън, който мразеше всякакви финансови съвещания, крачеше нервно.
— Давайте да започваме — каза накрая. — Предполага се, че давам десет милиона долара на НФПР и документите са подписани, така ли е?
— Да — каза Лоуенстайн.
— Само че сега те искат да добавим допълнителна клауза към споразумението?
— Точно така — каза Марти Брен. — Стандартна процедура при такива организации. — Той разлисти документите си. — Всяка благотворителна организация иска да има пълен достъп до парите, които получава, дори когато са дарени за конкретна цел. Възможно е тази цел да погълне повече или по-малко средства от предвиденото, или нещата да се забавят, да бъде оспорена по законов път или да бъде отложена по друга причина. В нашия случай парите са за съдебното дело на Вануту и фразата, която НФПР иска да добави, е „споменатата сума да се използва за покриване разходите по процеса на Вануту, включително такси, хонорари, консумативи… и т.н. и т.н… или за други съдебни дела, или за други подобни цели, които НФПР сметне за пригодни спрямо капацитета си като природозащитна организация“.
— Това е фразата, която искат?
— Стандартна, както казах.
— Има ли я в предишните ми договори за дарения?
— Ще трябва да проверя.
— Защото — каза Мортън — на мен ми звучи сякаш искат да духнат под опашката на това дело и да похарчат парите за друго.
— О, съмнявам се — обади се Хърб.
— Защо? — обърна се към него Мортън. — Защо иначе ще искат такава клауза? Вижте, бяха подписали договор. Сега искат промяна. Защо?
— Всъщност едва ли може да се нарече промяна — каза Брен.
— Промяна е и още как, по дяволите.
— Ако погледнете споразумението като цяло — спокойно каза Брен, — то гласи, че всички пари, които не бъдат похарчени за съдебния процес, могат да бъдат използвани от НФПР за други цели.