— Така ли?
— Да. Искате да се свържете с доктор Кенър, така ли?
— Да.
— Той е в Токио в момента. Искате ли да ви дам номера на мобилния му телефон?
— Да, моля.
Тя му продиктува номера и той си го записа в тефтера. Тъкмо щеше да се обади, когато Хедър влезе да каже, че има стомашно неразположение — сигурно заради нещо, което била яла на обяд — и ще си тръгва.
— Оправяй се — каза той с въздишка.
След като тя си тръгна, Евънс трябваше сам да отговаря на позвъняванията — следващото беше от Марго Лейн, любовницата на Мортън, която настояваше да научи къде, по дяволите, е Джордж. Държа Евънс на телефона почти половин час.
А след това дойде Николас Дрейк.
— Много съм притеснен — каза Дрейк. Стоеше пред прозореца с ръце зад гърба и гледаше към офис сградата отсреща.
— От какво?
— От онзи Кенър, с когото Джордж прекарва толкова много време.
— Не знаех, че прекарват някакво време заедно.
— Прекарват и още как. Нали не вярваш наистина, че Джордж е сам?
Евънс не каза нищо.
— Джордж никога не е сам. Това и двамата го знаем. Питър, това положение никак не ми харесва. Джордж е добър човек — не е нужно да ти го казвам, — но е податлив на чуждо влияние. Включително и на вредно влияние.
— И ти смяташ, че един професор от МТИ има вредно влияние върху него?
— Проверих го — каза Дрейк. — И трябва да ти кажа, че около него има доста неясни неща.
— Така ли?
— В биографията му се споменава, че е работил за правителството няколко години. Вътрешното министерство, междуправителствената преговорна комисия и така нататък.
— И?
— Във Вътрешно министерство няма данни да е работил там.
Евънс сви рамене.
— Било е преди повече от десет години. Като се има предвид на какво дередже са правителствените архиви…
— Възможно е — каза Дрейк. — Но има и друго. Професор Кенър се връща в МТИ, работи там осем години с изключителен успех. Консултант на агенцията за защита на околната среда, консултант към министерството на отбраната и на един Бог знае какво още — и после изведнъж излиза в безсрочен отпуск и изглежда, никой не знае с какво се занимава оттогава. Просто е изчезнал от полезрението.
— Не знам — каза Евънс. — На визитката му пишеше, че е директор на центъра на анализ на риска.
— Само че е в отпуск. Не знам какво прави. Не знам кой стои зад гърба му. Ти явно го познаваш, така ли?
— Бегло.
— И сега двамата с Джордж са големи дружки?
— Не знам, Ник. Не съм говорил с Джордж повече от седмица.
— Заминал е с Кенър.
— Не знам за това.
— Но знаеш, че двамата са ходили във Ванкувър.
— Всъщност от теб го научавам.
— Нека го кажа така, че да го разбереш — подхвана Дрейк. — От надежден източник знам, че Джон Кенър е свързан със съмнителни хора. Центърът за анализ на риска се финансира изцяло от индустриални конгломерати. Повече не е нужно да казвам. Да не говорим, че Кенър в продължение на няколко години е бил съветник на Пентагона, а явно и нещо повече, предвид на това, че е преминал и нещо като специална подготовка.
— Имаш предвид военна подготовка?
— Да. Във Форт Браг и Харви Пойнт, Северна Каролина — каза Дрейк. — Няма съмнение, че освен с едрата индустрия е свързан и с военните. Освен това подразбрах, че е враждебно настроен към големите природозащитни организации. Побиват ме тръпки, като си помисля, че човек като него обработва бедния Джордж.
— Аз не бих се притеснявал за Джордж. Той не се хваща на евтина пропаганда.
— Дано да си прав. Но честно казано, не споделям оптимизма ти. Появява се този обвързан с военните тип и Джордж изведнъж решава да ни прави ревизия. Така де, защо изобщо е решил да прави такова нещо? Не си ли дава сметка какво пилеене на ресурси е това? Време, пари, каквото се сетиш. Лично на мен ще ми отнеме адски много време.
— Не знаех, че е решено вече за ревизията.
— Обсъжда се. Ние, разбира се, нямаме какво да крием и сме отворени за ревизия по всяко време. Това винаги съм го казвал. Но сега моментът е крайно неподходящ — покрай подготовката за иска на Вануту и за конференцията за резките климатични промени сме страшно ангажирани. Въпрос на няколко седмици. Ще ми се да можех да поговоря с Джордж.
Евънс сви рамене.
— Звънни му на мобилния.
— Вече звънях. А ти?
— Да.
— Той обади ли ти се?
— Не.
Дрейк поклати глава.
— Този човек е моят Загрижен гражданин на годината, а дори не мога да се свържа с него по телефона.
БЕВЪРЛИ ХИЛС
Понеделник, 13 септември
08:07
Мортън седеше на масичка на тротоара пред едно кафене на Бевърли Драйв и чакаше Сара. Помощничката му обикновено беше точна, а и живееше наблизо. Освен ако не се беше забъркала отново с онзи актьор. Младите хора пилееха толкова много време за обречени връзки.