— И им го каза?
— Не, не им го казах. И ти също няма да им го казваш. Май ще го оставя за по-късно, един вид изненадка. — Усмихна се мрачно. — Но документите можеш да ги подготвиш.
— Сигурен ли си, Джордж?
— Не ме ядосвай, хлапе.
— Просто попитах…
— А аз ти казах да подготвиш документите. Така че го направи.
Евънс каза, че ще го направи.
— Още днес.
Евънс каза, че ще го направи веднага.
Изчака да стигнат до гаража, преди да заговори отново. Шофьорът, Хари, отвори вратата и Евънс каза:
— Джордж, нали не си забравил, че другата седмица е банкетът, който НФПР дава в твоя чест? Това още ли е в сила?
— Абсолютно — каза Мортън. — Не бих го пропуснал за нищо на света.
Качи се в колата и Хари затвори вратата. После каза на Евънс:
— Довиждане, господине.
И колата потегли към утринната светлина.
Евънс се обади от колата си:
— Сара…
— Знам, знам.
— Какво става?
— Нищо не ми казва. Но е много ядосан, Питър. Много ядосан.
— И аз останах със същото впечатление.
— И току-що пак замина.
— Какво?
— Замина. Каза, че ще се върне след седмица. Навреме всички да отлетим за банкета в Сан Франциско.
Дрейк се свърза с Евънс на мобилния му телефон.
— Какво става, Питър?
— Нямам представа, Ник.
— Този човек не е на себе си. Наговори ги едни… ти успя ли да го чуеш?
— Всъщност не.
— Не е на себе си. Наистина се тревожа за него. Като приятел. Да не говорим за банкета другата седмица. Той… ще дойде ли?
— Така мисля. Заедно с цял самолет приятели.
— Сигурен ли си?
— Така каза Сара.
— Мога ли да говоря с Джордж? Можеш ли да уредиш нещо?
— Доколкото разбрах — каза Евънс, — той току-що отново е заминал извън града.
— Това е работа на онзи проклет Кенър. Той се крие зад всичко.
— Не знам какво става с Джордж, Ник. Знам само, че ще присъства на банкета.
— Искам да ми обещаеш, че ще е там.
— Ник — каза Евънс, — Джордж сам решава какво да прави.
— Точно от това ме е страх.
КЪМ САН ФРАНЦИСКО
Понеделник, 4 октомври
13:38
Заедно с Мортън на борда на гълфстрийма му летяха неколцина от най-изтъкнатите поддръжници на НФПР. Сред тях бяха две рок звезди; съпругата на известен комик; актьор, който играеше президента в един телевизионен сериал; писател, който наскоро се беше кандидатирал за губернатор, и двама специализирали се в защитата на екологични каузи адвокати от други кантори. На бяло вино и сандвичи с пушена сьомга дискусията скоро се оживи — говореха за това как Щатите, като водеща световна икономика, трябва да проявяват повече разум по отношение на околната среда.
Като никога, Мортън не участваше в обсъждането, а седеше нацупен в задната част на самолета. Евънс седна при него да му прави компания. Мортън пиеше чиста водка. Втора.
— Нося документите, отменящи дарението ти — каза Евънс и ги извади от куфарчето си. — Ако все още искаш да го направиш.
— Искам. — Мортън надраска подписа си, почти без да погледне документите, и изсумтя: — Пази ги на сигурно място до утре. — Погледна към гостите си, които в момента си обменяха информация за изчезващи животински и растителни видове с изсичането на Дъждовните гори. Встрани от общата група Тед Брадли, актьорът, който играеше ролята на президента, разправяше, че предпочитал електрическата си кола — имал я вече от много години — пред новите хибриди, които били толкова популярни напоследък.
— Няма място за сравнение — казваше той. — Хибридите са добри, но нищо повече.
На централната маса Ан Гарнър, която участваше в бордовете на много природозащитни организации, разгорещено твърдеше, че Лос Анджелис имал нужда от повече обществен транспорт, така че хората да слезели от колите си. Американците, казваше тя, произвеждат повече въглероден двуокис от всеки друг народ на планетата и това било безобразие. Ан беше красивата съпруга на известен адвокат и имаше енергично мнение по всеки въпрос и най-вече по екологичните.
Мортън въздъхна и се обърна към Евънс.
— Знаеш ли колко замърсяване произвеждаме ние сега, в тази конкретна минута? Ще изгорим четиристотин и петдесет галона авиационно гориво, за да закараме дванайсет души до Сан Франциско. Само с този полет всеки един от нас предизвиква по-голямо замърсяване, отколкото се пада на повечето хора на планетата за цяла година.
Допи водката и разклати ледените кубчета в чашата. Подаде я на Евънс, който послушно даде знак да донесат нова.
— Ако има нещо по-лошо от либерал, който се вози в лимузина — каза Мортън, — това е природозащитник в Гълфстрийм.