— … ерозията на биологичните резервоари, появата на все по-странни и смъртоносни болести…
— Ще ми се да побърза — каза Мортън и потропа с пръсти по масата. Евънс не каза нищо. Беше присъствал на достатъчно подобни мероприятия и знаеше, че Мортън винаги е напрегнат, когато му предстои да говори пред публика.
Дрейк продължаваше:
— … проблясък на надежда, бледи лъчи на положителна енергия, също като човека, чиято дългогодишна отдаденост на каузата сме се събрали да почетем тази вечер…
— Искам още едно — каза Мортън, след като пресуши поредното си мартини. Шестото за тази вечер. Тропна чашата си на масата. Евънс се огледа за сервитьора и вдигна ръка. Надяваше се сервитьорът да не дойде навреме с питието: Джордж беше пил достатъчно.
— … в продължение на три десетилетия посвещава значителните си ресурси и енергия, за да направи света ни малко по-добър, по-здравословен, по-разумен. Дами и господа, Националният фонд за природните ресурси с гордост…
— Мамка му, няма значение — каза Мортън. Напрегна се, готов да стане от масата. — Мразя да се правя на глупак, дори когато е за достойна кауза.
— Защо трябва да се правиш на… — започна Евънс.
— … моят добър приятел и колега и тазгодишният Загрижен гражданин… господин Джордж Мортън!
Залата избухна в аплодисменти и прожектор обля със светлина Мортън, докато той вървеше към подиума, прегърбен и едър като мечка, излъчващ физическа сила, мрачен, с наведена глава. Евънс се стресна, когато Мортън се спъна на първото стъпало, и за миг се уплаши, че шефът му ще падне, но Мортън успя да запази равновесие и продължи уверено напред. Здрависа се с Дрейк и застана зад катедрата, като я хвана от двете страни с големите си лапи. Огледа залата, като бавно завъртя глава в полукръг да обхване публиката. Не казваше нищо.
Просто си стоеше там и не казваше нищо.
Ан Гарнър, която седеше до Евънс, го смушка с лакът.
— Той добре ли е?
— О, да. Напълно — каза Евънс и кимна. Само че изобщо не беше сигурен в това.
Най-накрая Джордж Мортън заговори:
— Бих искал да благодаря на Николас Дрейк и на Националния фонд за природните ресурси за тази награда, но не мисля, че я заслужавам. Твърде много работа остава да се свърши. Знаете ли, приятели мои, че човечеството знае повече за луната, отколкото за земните океани? Ето това е истински екологичен проблем. Ние не знаем достатъчно за планетата, която поддържа живота ни. Но както е казал Монтен преди триста години: „В нищо не вярваме толкова твърдо, колкото в онова, за което знаем най-малко“.
Евънс си помисли: „Монтен? Джордж Мортън да цитира френски философ?“
Мортън видимо се поклащаше. Беше се хванал за катедрата, за да пази равновесие. В залата цареше пълно мълчание. Хората не помръдваха. Дори обикалящите между масите сервитьори бяха спрели. Евънс затаи дъх.
— Всички ние в природозащитното движение — продължи Мортън — сме видели много прекрасни победи през годините. Видяхме създаването на Агенцията за защита на околната среда. Видяхме как въздухът и водата стават по-чисти, как се работи по решаване на проблема с отпадъчните води, как токсичните сметища се закриват, как се ограничава употребата на отрови като оловото за доброто и безопасността на всички ни. Това са истински победи, приятели мои. И ние с право се гордеем с тях. Но знаем, че трябва да се направи още много.
Публиката се отпускаше. Мортън навлизаше в познат терен.
— Но дали ще бъде направено? Не съм сигурен. Съзнавам, че след смъртта на обичната ми съпруга Дороти съм склонен да изпадам в мрачни настроения.
Евънс подскочи на стола си. На съседната маса Хърб Лоуенстайн отвори смаяно уста и забрави да я затвори. Джордж Мортън нямаше съпруга. Или по-точно, имаше шест бивши съпруги — и нито една от тях не се казваше Дороти.
— Дороти настояваше да използвам парите си разумно. Винаги съм смятал, че го правя. Сега не съм толкова сигурен. Преди малко казах, че не знаем достатъчно. Боя се обаче, че днес кодовата фраза на НФПР е станала „не съдим достатъчно“.
Направо можеше да се чуе как хората в залата си поемат хорово дъх.
— НФПР е правна фирма. Не знам дали си давете сметка за това. Била е основана от адвокати и се управлява от адвокати. Аз обаче смятам, че е по-разумно парите ни да се харчат за наука, а не за съдебни процеси. И именно затова оттеглям финансирането си за НФПР и затова…