Евънс и Сара затичаха напред. Евънс се свлече на ръце и колене и пропълзя по ръба на пропастта, за да надникне към шофьорското място. Трудно беше да се види нещо — предното стъкло се беше сплескало и между пътя и ферарито почти нямаше пролука. Хари дотича с фенерче и Евънс го взе да надникне в колата.
Нямаше никого. Черната папионка на Мортън се поклащаше на дръжката на вратата, но от самия него нямаше и следа.
— Сигурно е изхвърчал при сблъсъка.
Евънс насочи фенерчето надолу. Ронеща се жълтеникава скала, спускаща се стръмно двайсет и пет метра до океана. Нищо.
Сара тихо плачеше. Хари изтича да вземе пожарогасител от лимузината. Евънс местеше лъча на фенерчето по скалата. Джордж го нямаше. Нямаше нищо — нито свлечени камъни, нито следи от свличане, нито парчета от раздрани дрехи.
Чу съскането на пожарогасителя и изпълзя назад от ръба на пропастта.
— Видяхте ли го, сър? — попита Хари. Лицето му беше разкривено от мъка.
— Не. Нищо няма.
— Може би… там? — Хари посочи дървото. И беше прав — ако Мортън бе изхвърлен при първия удар, като нищо можеше да е на двайсетина метра надолу по пътя.
Евънс тръгна назад и отново освети пропастта с фенерчето. Батерията се изтощаваше и лъчът отслабваше. И все пак Евънс почти веднага мярна проблясъка на мъжка лачена обувка, вклинена между камънаците сред прибоя.
Седна на пътя и стисна главата си с ръце. И заплака.
ПОЙНТ МУУДИ
Вторник, 5 октомври
03:10
Докато полицаите ги разпитат и спасителният отряд се спусне с осигурителни въжета по скалата да прибере обувката, стана три след полунощ. Не откриха друга следа от тялото и ченгетата стигнаха до неофициалното заключение, че океанските течения вероятно ще го отнесат до брега на Пизмо Бийч.
— Ще го намерим след седмица или там някъде — каза един полицай. — Или поне онова, което остане от него.
В момента товареха катастрофиралото ферари на един камион с открита каросерия и разчистваха пътя. Евънс искаше да си тръгва, но патрулният полицай, който му беше снел показанията, все се сещаше да го попита за още нещо. Младок беше, сигурно току-що навършил двайсет. И изглежда, не беше попълвал много формуляри досега.
Първия път, когато се върна при Евънс, попита:
— Колко време след катастрофата сте стигнали до мястото, как мислите?
— Не съм сигурен — каза Евънс. — Ферарито беше почти на километър пред нас, може и повече. Ние се движехме с шейсет километра в час, така че… може би минута след това.
Хлапето, изглежда, се стресна.
— Движели сте се с шейсет с тази лимузина? На този път?
— Ами… Може да е било и с по-малко.
Втория път се върна и каза:
— Казахте, че пръв сте се озовали на мястото на катастрофата. И че сте изпълзели по края на пътя?
— Точно така.
— По строшените стъкла?
— Да. Нали предното стъкло на ферарито е счупено. Бодяха ми по ръцете, докато пълзях.
— Значи това обяснява защо стъклата са разместени.
— Да.
— Имате късмет, че не сте се нарязали.
— Да.
Третия път се върна и каза:
— По ваша преценка в колко часа е станала катастрофата?
— В колко часа? — Евънс си погледна часовника. — Нямам представа. Но да видим… — Опита се да възстанови събитията. Речта беше започнала някъде около осем и половина. Мортън беше излязъл от хотела към девет. През Сан Франциско, после по моста… — Може би в девет и четиридесет и пет или в десет.
— Значи преди пет часа? По груби сметки?
— Да.
Хлапето изхъмка, сякаш с изненада.
Евънс погледна към камиона — вече бяха натоварили смачканите останки на ферарито. Един полицай стоеше на каросерията до него. Трима други стояха на пътя и разговаряха оживено. С тях имаше и още един човек, във фрак. Говореше с полицаите. Когато се обърна, Евънс с изненада го позна — човекът с фрака беше Джон Кенър — и попита младия полицай:
— Какво става?
— Не знам. Просто ми казаха да проверя времето на катастрофата.
После шофьорът се качи в кабината на камиона и запали двигателя. Един от полицаите извика на младока:
— Стига толкова, Еди!
— Е, това е — каза младокът на Евънс.
Евънс погледна към Сара да види дали и тя е забелязала Кенър. Беше се облегнала на лимузината и говореше по телефона. Кенър се качи в една тъмна кола — караше я непалецът, и потегли.
Ченгетата си тръгваха. Камионът зави и пое по пътя към моста.
— Май е време и ние да тръгваме — каза Хари.
Евънс се качи в лимузината. Потеглиха назад към светлините на Сан Франциско.