— Ами, не знам…
— Днес?
Нещо в гласа й го накара да каже:
— Ще се опитам.
— Обади ми се, като пристигнеш.
Той затвори. Телефонът иззвъня отново. Този път беше Марго Лейн, любовницата на Мортън. Беше ядосана.
— Какво става, мамка му?
— В смисъл? — попита Евънс.
— Защо никой не ми се обади, да ви го начукам?
— Съжалявам, Марго…
— Току-що го научих от телевизията. Изчезнал в Сан Франциско и най-вероятно мъртъв. Показаха снимки на колата.
— Щях да ти се обадя, като стигна в офиса — каза Евънс. Истината беше, че изобщо не се бе сетил за нея.
— И кога щеше да е това, другата седмица? И ти си същият като смотаната ти помощничка. Ти си неговият адвокат, Питър. Върши си шибаната работа. Защото нека си го кажем честно — това не е изненада за никого. Аз знаех, че ще се случи. Всички знаехме. Искам да дойдеш веднага.
— Имам да свърша сто неща.
— Само за малко.
— Добре — каза той. — Щом е само за малко.
ЗАПАДЕН ЛОС АНДЖЕЛИС
Вторник, 5 октомври
15:04
Марго Лейн живееше на петнайсетия етаж на висока жилищна сграда в Уилшир Коридор. Портиерът й се обади, преди да пусне Евънс в асансьора. Марго знаеше, че идва, и въпреки това отвори вратата, увита в хавлия.
— О, не мислех, че ще дойдеш толкова бързо. Влизай, тъкмо си взех душ. — Тя често правеше подобни неща, да се хвали с тялото си. Евънс влезе в апартамента и седна на дивана. Тя седна срещу него. Хавлиената кърпа едва я покриваше.
— Е — каза тя, — каква е цялата тази история?
— Съжалявам — каза Евънс, — но Джордж удари ферарито си при много висока скорост и е бил изхвърлен от колата. Паднал в една пропаст — намериха едната му обувка — и оттам във водата. Не откриха тялото му, но очакват да се появи до една седмица.
Предвид любовта й към театъра, Марго със сигурност би трябвало да зарони крокодилски сълзи, само че не го направи. Просто го гледаше.
— Това са глупости — каза накрая.
— Как така глупости, Марго?
— Защото са глупости. Той се крие или нещо такова. Знаеш го.
— Да се крие ли? От какво?
— От нищо вероятно. Беше го хванала параноята. И ти го знаеш.
И докато го казваше, кръстоса крака. Евънс внимаваше да не сваля поглед от лицето й.
— Параноя? — попита той.
— Не се прави, че не си знаел, Питър. Беше очевидно.
Евънс поклати глава.
— За мен не беше.
— За последен път дойде тук преди два дни — каза тя. — Отиде право при прозореца и се втренчи в улицата долу, скрит зад пердето. Убеден беше, че са го проследили.
— Правил ли го е и преди?
— Не знам. Напоследък не го виждах много — нали все пътуваше. Но колкото пъти му се обадех да го питам кога ще дойде, той казваше, че не било безопасно.
Евънс стана и отиде до прозореца. Застана от едната му страна и погледна към улицата долу.
— И теб ли те следят? — попита тя.
— Едва ли.
Беше началото на следобедния час пик и движението по булевард „Уилшир“ беше натоварено. Три ленти бързо движещи се коли във всяка посока. Дори и тук се чуваше ревът на двигателите им. Един син приус хибрид беше спрял край бордюра от другата страна на улицата, зад него се образуваше опашка от коли, чуха се гневни клаксони. След миг приусът потегли.
Нямаше къде да се спре.
— Виждаш ли нещо съмнително? — попита тя.
— Не.
— И аз никога не съм виждала. Само че Джордж виждаше — или си въобразяваше, че вижда.
— Той каза ли кой го следи?
— Не. — Тя се размърда. — Според мен имаше нужда от някакви успокоителни. Казах му го.
— И той как реагира?
— Каза, че и аз съм била в опасност. Че трябвало да напусна града за известно време. Да съм идела на гости при сестра си в Орегон. Само че аз няма да го направя.
Кърпата й се беше охлабила. Марго я пристегна, като я смъкна още малко върху твърдите си, подпомогнати от естетичната хирургия гърди.
— Казвам ти, Джордж е минал в нелегалност. И според мен трябва бързо да го намериш, защото явно има нужда от помощ.
— Разбирам — каза Евънс. — Но според мен е също толкова възможно да не се крие, а наистина да е катастрофирал… А в този случай има някои неща, които ти, Марго, трябва да направиш по най-бързия начин.
Обясни й, че ако не открият Джордж, над авоарите му може да бъде поставена възбрана. Което означаваше, че тя трябва да изтегли всичко от банковата сметка, по която той й превеждаше пари всеки месец. Така че да има с какво да живее.
— Но това е тъпо — възрази тя. — Знам, че Джордж ще се появи всеки момент.
— Просто за всеки случай.
Тя се намръщи.
— Знаеш ли нещо, което не ми казваш?
— Не. Просто казвам, че може да мине известно време, преди нещата да се изяснят.