— Какво е каолин?
„Голям геолог, няма що“, помисли си Лин. Обясни, че каолинът е минерал, който се намира в глината.
— Използва се в производството на хартия и керамика. Сега индустриалната керамика е във възход. Правят керамични ножове, невероятно остри. Скоро ще правят и керамични двигатели за автомобили. Само че тук качеството било ниско. Изоставили я преди четири години.
Питърсън кимна.
— И къде е кавитационната машина?
Лин посочи големия камион, паркиран на ръба на изкопа.
— Там. — И подкара към него.
— Руско производство?
— Камионът и въглеродноматричната рамка са руско производство. Електрониката е тайванска. Сглобяваме си ги ние, в Куала Лумпур.
— И това е най-големият ви модел, така ли?
— Не, това е средният. В момента не можем да ви покажем най-големия.
Спряха до камиона. Беше много голям — джипът едва надвишаваше на ръст огромните гуми. В центъра, увиснал над земята, се виждаше голям квадратен генератор, с вид на дизелов, но значително по-голям. Кавитационната чиния беше подвита отдолу, на метър над земята.
Излязоха от колата на нетърпимата жега. Очилата на Лин се запотиха и той ги избърса в ризата си. Питърсън тръгна покрай камиона.
— Не мога ли да купя само устройството, без камиона?
— Да, произвеждаме и преносими единици. Транспортираме ги в контейнери по море. Но обикновено клиентите искат след това да ги монтираме на някакво превозно средство.
— На мен ми трябват само единиците — каза Питърсън. — Ще ми покажете ли как работи?
— Веднага — каза Лин и даде знак на оператора, високо в кабината. — По-добре ще е да минем встрани.
— Чакайте малко — каза Питърсън, изведнъж разтревожен. — Мислех, че ще сме само двамата. Кой е този човек?
— Брат ми — спокойно каза Лин. — На него може да се разчита.
— Ами…
— Да се дръпнем, ако обичате — каза Лин. — Отдалеч се вижда по-добре.
Генераторът се включи със силно буботене. Скоро шумът се смеси с друг звук, дълбоко жужене, което Лин винаги усещаше сякаш в гърдите си, в костите.
Изглежда, и Питърсън го почувства по подобен начин, защото побърза да се дръпне.
— Тези генератори са свръхзвукови — обясни Лин. — Произвеждат радиално симетрично поле, което може да се фокусира, почти като при оптичните лещи, само че тук се използва звук. С други думи, можем да насочим звуковия лъч и да контролираме дълбочината на действие.
Махна на оператора и той кимна. Кавитационната чиния се спусна и спря на десетина сантиметра над земята. Звукът се промени, стана по-дълбок и много по-тих. Земята под краката им леко завибрира.
— Господи — промърмори Питърсън и отстъпи още назад.
— Не се тревожете — каза Лин. — Това е само отражение с ниска мощност. Основната енергия е насочена право надолу.
На десетина метра под камиона стените на ямата внезапно се размазаха, сякаш очертанията им се размиха. Малки облачета сив дим скриха за миг повърхността, а после цял участък от скалата се отдели и се търкулна към езерото като сива лавина. Целият район се изпълни с прах.
Когато праха започна да се разнася, Лин каза:
— Сега ще ви покажем как се фокусира лъчът. — Буботенето започна отново и този път скалата се размаза доста по-ниско, на шейсет метра или повече. И отново сивият пясъчник поддаде и се плъзна в езерото — сега доста по-тихо.
— И може да се насочва и странично, така ли? — попита Питърсън.
Лин каза, че може. На стотина метра северно от камиона парче от скалата се отдели с трус и на свой ред потегли към езерото.
— Можем да го насочим във всяка посока и на всякаква дълбочина.
— На всякаква дълбочина?
— Голямата единица може да фокусира лъча на хиляда метра. Макар че нито един клиент не е работил на такива дълбочини.
— Не, не — каза Питърсън. — Такова нещо не ни трябва. Но държим на лъчевата мощ. — Отри ръце в панталоните си. — Видях достатъчно.
— Наистина? Можем да ви демонстрираме много други техни…
— Да се връщаме. — Зад слънчевите очила очите му бяха неразгадаеми.
— Добре — каза Лин. — Ако сте сигурен, че…
— Сигурен съм.
По обратния път Питърсън попита:
— От Куала Лумпур ли тръгват доставките ви, или от Хонконг?
— От Куала Лумпур.
— С какви ограничения?
— Какво имате предвид?
— Свръхзвуковата кавитационна технология е забранена в Щатите. Не може да бъде изнесена без лиценз.
— Както вече казах, ние използваме тайванска електроника.
— Добра ли е колкото американската технология?
— На практика е същата — каза Лин. Ако Питърсън си разбираше от работата, щеше да знае, че Съединените щати отдавна нямаха капацитет да произвеждат толкова напреднали чипсети. Американските кавитационни чипсети се произвеждаха в Тайван. — Защо питате? Да не би да планирате износ за Щатите?