— Не.
— Тогава няма проблем.
— Колко време ви трябва да подготвите доставката? — попита Питърсън.
— Седем месеца.
— Аз си мислех за пет.
— Можа да стане. Ще има премия. За колко единици говорим?
— Три — каза Питърсън.
Лин се зачуди за какво са му на някой три кавитационни единици. Нито една компания за геоложки проучвания на света не притежаваше повече от една.
— Мога да задвижа нещата срещу документ за депозит.
— Утре ще го получите.
— И къде трябва да доставим стоката? В Канада?
— Ще получите инструкции за доставката след пет месеца — каза Питърсън.
Право пред тях се издигаше ултрамодерното летище, дело на Курокава. Питърсън беше потънал в мълчание. Лин подкара джипа по рампата и каза:
— Надявам се, че сме навреме за полета ви.
— Какво? А, да. Съвсем навреме.
— В Канада ли се връщате?
— Да.
Лин спря пред международния терминал, слезе и стисна ръката на Питърсън за довиждане. Питърсън преметна на рамо сака си. Друг багаж нямаше.
— Е — каза Питърсън. — Довиждане.
— Приятен полет.
— Благодаря. И на вас. Връщате се в Хонконг?
— Не — каза Лин. — Трябва да ида в завода и да задвижа поръчката.
— Наблизо ли е?
— Да, в Пуду Рая. Само на няколко километра.
— Ами добре тогава. — Питърсън му махна за последно и хлътна в терминала. Лин се качи в джипа и потегли. Но тъкмо се спускаше по рампата, когато видя, че Питърсън е забравил мобилния си телефон на седалката. Спря до бордюра и се извърна да погледне през рамо. Само че Питърсън вече го нямаше. А и телефонът в ръката на Лин беше съвсем лек, направен от евтина пластмаса. От онези с предплатена карта, за еднократна употреба. Нямаше начин това да е единственият му телефон.
Хрумна му, че един негов приятел може би ще успее да проследи телефона и картата в него — така щеше да разбере нещо повече за клиента си. А това определено би било добре. Така че пъхна телефона в джоба си и подкара на север, към завода.
ЛОНДОН
Петък, 21 май
11:04
Ричард Малори вдигна поглед от бюрото си и каза:
— Да?
Мъжът на прага беше строен, с ниско подстригана руса коса, американец на вид. Маниерите му бяха небрежни, облеклото му не подсказваше нищо — мръсни адидаски и избелял анцуг. Изглеждаше така, сякаш е излязъл да потича и е спрял за миг пред офиса.
И понеже това беше моден магазин за графичен дизайн на кея Батлър, преустроен район със складове под лондонския Тауър Бридж, повечето от служителите в офиса бяха облечени небрежно. Малори правеше изключение. Понеже беше шефът, носеше панталони с ръб и бяла риза. И остри обувки, които му убиваха. Затова пък бяха модерни.
— Какво ще обичате? — попита Малори.
— Дойдох за пакета — каза американецът.
— Какъв пакет? — попита Малори. — Ако е за DHL, потърсете го при секретарката, отпред.
Американецът, изглежда, се подразни.
— Не мислите ли, че малко се престаравате? Просто ми дайте шибания пакет.
— Добре, добре — каза Малори и се изправи.
Изглежда, американецът реши, че е бил прекалено груб, защото каза с по-мек тон:
— Хубави плакати. — И посочи стената зад Малори. — Вие ли ги правите?
— Ние — каза Малори. — Фирмата ни.
Плакатите бяха два, един до друг на стената, и двата черни, със Земята, увиснала в космоса; различаваха се само по надписа. Единият гласеше „Спасете Земята“, отдолу „Тя е единственият ни дом“.
Другият също гласеше „Спасете Земята“, но надписът отдолу беше „Няма къде другаде да отидем“.
Встрани от тях имаше снимка в рамка на рус модел с тениска, на която пишеше „Спасете Земята“ и „И изглеждайте добре, докато я спасявате“.
— Това беше кампанията ни „Спасете Земята“ — каза Малори. — Само че не я купиха.
— Кой не я купи?
— Международният консервационен фонд.
Мина покрай американеца и слезе по задното стълбище към гаража. Американецът го последва.
— И защо? Не я харесаха ли?
— Не, харесаха я — каза Малори. — Само че взеха Лио за говорител и използваха него вместо нашите неща. Основно видео клипове.
В края на стълбите прокара картата през устройството и вратата се отключи с щракване. Пристъпиха в малкия гараж под сградата. Беше тъмно, като се изключи ярката дневна светлина откъм рампата към улицата. Малори с раздразнение забеляза, че един пикап е блокирал частично рампата. Открай време имаха проблеми с пикапите за доставки, които паркираха тук.