— Осъзнавам, че нарушавам спокойствието на едно тяснообвързано общество — Ламорак наблюдаваше помръкнал Блей, който се хвана за обяснението и го прие веднага като свое:
— Да. Ние се чувстваме отделени от останалата част от Галактиката. Имаме си свои традиции. Всеки един елсеверианец спада към точно определена ниша. Появата на някой чужденец без дефинирана каста нарушава реда.
— На кастовата система й е присъща известна закостенялост.
— Така е — съгласи се веднага Блей, — но тя внася сигурност. Ние имаме стриктни правила за женитба и за наследяване на жилището. Всеки мъж, жена и дете си знае мястото, приема го, а и останалите го приемат на това място. Ние практически нямаме неврози или умствени заболявания.
— Няма ли несъвместимост между отделните хора? — попита Ламорак.
Блей отвори уста като да каже „не“, но веднага рязко я затвори. Една бръчка проряза още по-дълбоко челото му.
— Ще уредя обиколката, докторе — проговори той най-после. — През това време мисля, че бихте могли да се изкъпете и да поспите.
Станаха едновременно и напуснаха стаята, като Блей учтиво подкани землянина да мине преди него.
Ламорак се чувстваше потиснат от неясното чувство за някаква кризисна ситуация, която съпътстваше разговора му с Блей.
Вестникът подсили това чувство. Той внимателно го прочете преди да си легне, първоначално съвсем безпристрастно. Таблоидът се състоеше от 8 страници, отпечатани на изкуствена хартия. Една четвърт бяха от „лични“ съобщения: раждания, бракове, смърт, рекордни проценти, разширение на обитаемото пространство (Не като площ! В триизмерен мащаб!). Останалото бяха ученически есета, образователни и научни материали. Новини — в смисъла, с който Ламорак бе свикнал — практически нямаше.
Един единствен материал можеше да бъде взет под внимание, но и той го потресе с това, че не съдържаше цялостна информация.
Привлече го заглавието „ИСКАНИЯТА НЕПРОМЕНЕНИ“. По-нататък пишеше: „В неговото отношение от вчера не е настъпила промяна. Главният съветник обяви след втори разговор, че неговите искания са напълно неоснователни и не могат да бъдат удовлетворени при никакви обстоятелства.“
След това в скоби и с различен шрифт бе написано: Редакторите на този вестник са съгласни, че Елсевер не може и няма да играе по неговата свирка, каквото и да става.
Ламорак прочете написаното поне три пъти. Неговото отношение. Неговите искания. Неговата свирка. Чии?
Той спа неспокойно тази нощ.
През следващите дни нямаше време за вестници, но на моменти мислите му се връщаха към материала.
Блей, който остана негов водач и спътник през по-голямата част от обиколката, се отдръпна в себе си още повече.
На третия ден (доста изкуствено нагласен по земен, 24 часов образец), Блей спря на едно място и каза:
— Сега това ниво се използва изцяло от химическата индустрия. Този сектор не е важен.
Но се дръпна прекалено бързо и Ламорак го хвана за ръката:
— Какви продукти се произвеждат тук?
— Изкуствени торове. Някои органични съединения — отвърна Блей резервирано.
Ламорак го дръпна обратно, чудеше се от какво ли се страхува. Погледът му се плъзна по очертанията на близките скали и сгради, гъсто разположени между различните нива.
— Не е ли това там частен дом? — запита той.
Блей не погледна в указаната посока.
— Мисля, че това е най-големият, който съм виждал до сега — каза Ламорак. — Защо е тук, на фабричното ниво?
Фактът сам по себе си правеше къщата забележителна. Гостът вече бе разбрал, че отделните нива на Елсевер са точно разграничени: за жилищни нужди, за селскостопански и за индустриални. Обърна се назад и извика:
— Съветник Блей!
Съветникът се отдалечаваше и Ламорак го последва с припряна стъпка.
— Нещо нередно ли се е случило, сър?
— Грубо се държа, зная — промърмори Блей. — Извинете ме. Има неща, които ме измъчват — той продължи да се отдалечава все така бързо.
— Например неговите искания.
Блей се спря:
— Какво знаете вие за това?
— Не повече от онова, което казах. Прочетох го във вестника.
Блей промърмори нещо.
— Рагусник?! — учуди се Ламорак. — Какво е това?
— Мисля, че е редно да ви кажа — въздъхна тежко Блей. — Унизително е и ми е адски неудобно. Съветът мислеше, че проблемите със сигурност ще бъдат решени за кратко време и вашето посещение няма да бъде възпрепятствано, че вие не трябва да знаете или да ви притесняваме. Но вече мина цяла седмица. Не знам какво ще се случи и може би ще е най-добре да си тръгнете. Няма никаква причина един външен човек да рискува живота си.